1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Примерът на Америка

Който иска да опознае Америка, нека слуша кънтри. Това е музиката на обикновените хора, онези, които отстояват изконните американски ценности и които в Европа може би бихме нарекли работническата класа.

default

Те ходят в неделя на черква, носят с гордост пушката си и винаги сами поправят пикапа си. Това са добродушни, сърдечни хора, които за закуска предлагат сандвичи с фъстъчено масло. Те никога няма да вземат да искат социална помощ, нито пък ще изберат някой, само защото им обещава държавни подаяния.

Америка току-що изживя един уникален консумативен бум. Американският политик може да се запита, за какво са нужни разпределителните функции на социалната държава, когато всеки е в състояние да си купи всичко, когато в цялата страна огромни супермаркети от рода на Уол-Март предлагат всичко на безумно ниски цени? Консумативната революция подобри из основи качеството на живота на средните и ниските слоеве в Америка. Налага се заключението, че пълноценният консумативен живот може да мине и без държавна помощ.

На това място европейците с право ще кажат, че все пак не трябва да забравяме онези 42 милиона американци, които не могат да си позволят медицинска застраховка, а дори и Уол-Март не им подарява лекарствата. Само че в Америка това не е достатъчно за политическа съпротива. В САЩ и без това никога не е имало класова борба както в Европа, въпреки че една борбена левица, развяваща байрака на европейския социален модел, съществува и в Америка – например в Калифорния, Върмонт или Масачузетс.

Невижданият бум от времето на Бил Клинтън, който превърна потреблението за години напред в основен стълб на народното стопанство, налага своя отпечатък върху политическия дебат. Въпросът какво сближава и разделя хората отвъд доходите и географията бе поставен отново на дневен ред и хитри стратези стигнаха до извода за разделението между червена и синя Америка: онези от червена Америка пазаруват в Уол-Март, като за три долара могат да си купят цяла вечеря, докато другите, от синя Америка, които живеят по крайбрежията и в големите градове, си поръчват за три долара едно кафе-лате-гранде в “Старбъкс”.

Не толкова парите, колкото начинът, по който човек ги харчи, правят американците републиканци или демократи. Трябва може би човек да е гостувал на Уорън Бъфет, втория най-богат човек на света, за да се убеди, че в Америка богатството не притежава онзи дискриминиращ идеологическа аспект, както в Европа. Хората обичат възрастния мултимилиардер, защото той все още живее в своята стара къща в Омаха, Небраска, а най-голямото му удоволствие през лятото – като на повечето американци – е да изяде една голяма пържола някъде на открито. Или пък човек трябва да посети Бетонвил, Арканзас, където Сам Уолтън основа веригата Уол-Март и изгони своите вицепрезиденти, защото си строят прекалено показни къщи.

Не всичко, което Америка прави, е правилно или по-добро. Вярно е, например, че в полето на здравеопазването тази страна силно изостава и все още не може да наложи така необходимата реформа. Смущаващо е също така, че повечето американци смятат европейския икономически модел за загубена работа. Затова е още по-важно Америка да има равностойни в икономическо отношение партньори. А това ще стане само когато европейците, въпреки оправданата критика по адрес на Америка, проявят готовност и да научат нещо от Америка – непринудения подход към успеха, да кажем, или убеждението, че добре свършената работа заслужава добро възнаграждение.