1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Примамка за Балканите

През 1940 американецът Теодор Гешкоф констатира: “За Балканите се говори само по време на кръвопролития и безредици. Иначе към тях се отнасят с презрително пренебрежение.”

Загреб

Загреб

В международната балканска политика настъпва обаче раздвижване. Днес Балканите отново стоят в центъра на вниманието, тъй като в близко време предстоят редица важни за региона решения. Малката провинция Косово е “гордиевият възел” на целия полуостров. Даването на независимост на Косово, както искат албанците, може да има огромни последствия за региона. Така например албанските области на Македония може да се отцепят и да поискат да се обединят с Косово. Сърбите от своя страна повтарят, че като компенсация за загубата на Косово може да си поискат сръбската част от Босна.

Никой на този етап не може да каже как ще завършат преговорите за бъдещия статут на Косово. Явно е само, че перспективата за членство в ЕС увеличава готовността за реформи във всички балкански страни. Хърватия изпреварва в това отношение останалите балкански държави; тя има дори по-добри показатели от България и Румъния, които се очакват да влязат в общността през 2007 или най-късно 2008 година. Хърватия отговаря по принцип на всички изисквания – ако не беше проблемът с предполагаемия военнопрестъпник генерал Готовина. Предаването му на Хагсксия трибунал е единственото условие за започването на преговори с Брюксел. Готовина се укрива вече от четири години насам; главната обвинителка на Трибунала Дел Понте твърди, че той се укривал в един католически манастир в Хърватия. Затова в Загреб очакват с напрежение дали Дел Понте ще изрази задоволство от усилията на хърватското правителство за залавянето на бившия генерал. Ако тя даде положителен сигнал, може да се очаква окуражитилен знак и от Брюксел за започването на преговори.

Босна и Херцеговина е твърде далеч от подобни надежди. Десет години след сключването на Дейтънското споразумение политическият и икономическият хаос в тази разединена страна е огромен. Мнозина са онези сред четиримилионното население на страната, които се надяват, че десетгодишният юбилей ще даде тласък на широки разисквания по тази неестествена държавна конструкция. В Дейтън страната бе разделена на босненско-хърватска федерация и сръбска република, като федерацията от своя страна се дели на десет кантона. Към това се добавя и автономната област Бръчко.

ЕС би могъл да предложи помощ и на тази страна. Мнозина специалисти смятат, че страната се нуждае спешно от стабилизационно споразумение с общността. Само че поне засега дотам няма да се стигне, тъй като исканата от Брюксел реформа на полицията се провали поради съпротивата на сърбите. Вратата към Европа хлопна – но едва ли задълго. Защото както Босна, така и останалите страни се нуждаят спешно от интегрирането им в ЕС. В противен случай, както се опасява Балканската комисия, регионът може да се превърне в “черна дупка от нестабилност и мизерия”.