1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Призма

Приключи международният кинофестивал във Венеция

default

”Във Венеция показваме най-добрите филми на годината”, обеща преди началото на престижния международен кинофестивал директорът на тазгодишното му 61-во издание Марко Мюлер. Поредицата конфузни случки по време на фестивала не успяха да опровергаят това обещание, но пък притуриха към него славата на ”най-хаотичния международен кинофорум от десетилетия насам”. Плод на пренатоварената програма и организационните куриози беше и това, че звездата Ал Пачино остана без място в препълнената зала и за малко не проусна прожекцията на ”Венецианският търговец” – Шекспировата екранизация на Майкъл Редфорд, в която същият Ал Пачино изпълнява на всичко отгоре главната роля. Какво друго показа тазгодишният кинофестивал във Венеция и кои бяха събитията в конкурсната и в извънконкурсната програма? – На тази тема ще спра вниманието ви днес.

Валс на лагуната от оперетата на Йохан Щраус, син ”Една нощ във Венеция”, откъс от който чухме в записа на Норис Гюнтер и неговият гала биг-бенд, може да ни подсети за фриволно-оперетното настроение, царящо сред организаторите, а по неволя – и сред зрителите и гостите на кинофестивала. Конфронтирани с купищата организационни фалове, на последните не им оставаше наистина нищо друго, освен да ги вземат на смях. На премиерата на Finding Neverland с Джони Деп, предвидена за преди полунощ и състояла се с огромно закъснение едва в два часа сутринта, продуцентът Харви Уенстейн се появи на сцената и язвително заяви пред все още останалите и вече полузаспали гости, че шефът на фестивала ей-сега ще ги събуди с кроасани за закуска, след което пък самият Уенстейн собственоръчно ще го хвърли в лагуната с огромен бетонен камък на шията. Впрочем, и без тази хипотетична закана директорът Марко Мюлер има от какво да се страхува – след този фестивален хаос е твърде съмнително дали временният му договор ще бъде продължен. А тъй като освен закъсняващи прожекции и некалкулирана продажба на билети, вследствие на която платилите билета си зрители се оказваха без места, имаше и неловки моменти, като например по погрешка прожектирана лента не от обявения, а от съвсем друг филм, неуредиците бяха едва ли не най-дискутираната, макар и доста досадна тема на фестивала.

Наградите ли? Награди, разбира се, имаше в крайна сметка. Само че те бяха връчени не в Лидо, където по традиция се провежда Венецианският кинофестивал, а в самата Венеция, във великолепната сграда на операта Ла фениче, реставрирана най-после след опустошителния пожар преди няколко години. И така, наградите. Те бяха ясен сигнал в полза на ангажираното европейско социално кино. ”Златният лъв” за най-добър филм отнесе ”Вера Дрейк” на британеца Майк Лий – разказ за живота в Англия през 50-те години и съдбата на чистачка, която помага на бедни жени, като прави безплатни нелегални аборти. Отличаването на този филм не беше изненада – не само защото още в дните преди награждаването филмовите критици ясно дадоха да се разбере, че ”Вера Дрейк” е спечелил сърцата им колкото с добротата на главната героиня, толкова и с ясно изразената позиция и стабилната, талантлива режисура на Майк Лий. Възпитаникът на Кралската академия за театрално изкуство и носител на награда от кинофестивала в Локарно през 1971 г. е известен както с верността си към традицията на специфично британския реализъм, така и с умението си да улавя сложната смесица от трагизъм и комизъм в житейските ситуации. Изпълнителката на главната роля във ”Вера Брейк”, Имелда Стаунтън получи наградата за най-добра женска роля, а испанският й колега Хавиер Бардем беше отличен със ”Златния лъв” за участието му във филма ”Навътре в морето” на Алехандро Аменабар. Впрочем, този филм, представящ вълнуващата история на парализиран моряк, който упорито се бори за правото да сложи край на живота си, беше сред фаворитите за най-добър филм, макар че в крайна сметка спечели само специалната награда на журито. Заплетената любовна драма в ”Бин джип”, представена с пестеливи изразни средства и същевременно изключително въздействена, донесе на корееца Ким Ки Дук наградата за най-добра режисура, а наградата за цялостно творчество беше поделена между американеца Стенли Донън и португалеца Маноел Де Оливейра.

Европейските филми в конкурсната програма бяха 13 от общо 22 , тъй че не са съвсем прави критиците, които побързаха да обявят за проява на недобронамереност към американското кино това, че четирите американски филма, участвали в конкурсната програма, включително много радушно посрещнатият от журито ”Страна на изобилието” на Вим Вендерс останаха без награди. ”Раждане" на Джонатан Глейзър с участието на Никол Кидман също трябваше да се прости с наградата – странната, но по-скоро конвенционално поднесена история за богата нюйоркчанка, която вярва че наскоро починалият й съпруг се е превъплътил в 10-годишно момче не успя да убеди журито, че е между най-най-добрите филми сред останалите 22 претенденти в конкуурсаната програма. Излъгани останаха, впрочем, очакванията не само на Холивуд, а и на италианското кино. Не получи награда и сантименталната драма ”Ключове за вкъщи” на Джани Амелио, филмът, за който италианският печат с почти сто процентова вероятност предричаше, че ще спечели ”Златния лъв”. Но докато италианците се задоволиха само да окачествят това като ”предателство” към тяхното кино, Холивуд успя и този път да се възползва от фестивала, за да си направи реклама. Дни наред Венецианският кинофорум беше едва ли не доминиран от престижното американско кино, което беше представено с 16 филма в извънконкурсната програма и за което медиите се надпреваваха да пишат. Да не говорим за това, че блясъкът на кинофестивала беше подсигурен от присъствието на холивудски звезди като Том Крус, Джон Траволта, Мерил Стрийп, Робърт де Ниро, Никол Кидман, Том Хенкс.

Какво още предложи кинофестивалът във Венеция? Дългоочакваната прожекция на ”Ерос”, с която беше закрит, донесе известно разочарование – ако изключим, разбира се, любопитния факт, че този съвместен филм на Уонг Кар Вай и Стивън Зодерберг е оригинално замислен, своебразен поклон към майстора на авторското европейско кино Микеланджело Антониони. Предимно успешно, предимно добро авторско кино, примесено с престижно американско жанрово кино, това е и равносметката на Венеция 2004 – всъщност един добър фестивал, фестивал, на който намериха място социалните тревоги и тегоби на времето.

Подобно съдържание