1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Призма

Осем години след пожара през 1996 г. венецианският оперен театър Фениче отново отвори врати.

default

С теми от културния живот през месеца пред микрофона е БР

”Светлините загаснаха, залата потъна в мрак и публиката притаи дъх в напрегнатото очакване...” – така американската авторка Дона Леон описва атмосферата преди началото на едно представление в прочутия венециански оперен театър Ла фениче. Днес обаче няма да ви занимавам с мистериозните обстоятелства, прекъснали внезапно представлението, нито пък с романа на Дона Леон ”Смърт в Ла фениче”. Днешната ни тема е самият театър, възстановен отново в целия си блясък след мистериозния пожар през 1996. След шумни скандали и дълго протакане неотдавна той най-после отново отвори врати и откриването му с постановката на ”Травиата” се превърна в световно културно събитие на сезона. Забележителната история на Ла фениче, факти и отзиви за модерната, оспорвана постановка ви представя нашата кореспондентка в Рим Антоанета Николова.

Отскоро знаменитият Ла фениче живее третия си живот. Построен върху останките на изгорелия театър Сан Бенедето и наречен именно поради това фениче – италианската дума за феникс, венецианският оперен театър е открит през 1792 г. с операта ”Игрите на Агридженто” от Паизиело. Съдбата му драматично следва сякаш легендата за възраждащия се от пепелта феникс, оправдава като че ли и латинската сентенция nomen est omen, в превод - името е орис или името предопределя. През 1836 г., вече прославена в музикалната история, но още ненавършила и половин век, великолепната сграда на Ла фениче, заобиколена от романтични канали, ренесансови дворци и барокови църкви, лумва в пламъци. Причина за пожара са примитивните, необезопасени осветителни тела – слабо място на всички театри по онова време. Незасегнати остават само фоайето и Аполоновата зала. Възстановяването е осъществено буквално за месеци и Ла фениче, гордостта на Венеция отново отваря врати, още в края на същата година. Близо половин век по-късно, през 1892 модернизираното след пожара газово осветление е подменено с електрическо, Ла фениче се смята обезопасен срещу нови нещастия. На 29 януари 1996 г. пожар, продължил девет часа, разрушава повече от половината сграда. Злополучен инцидент или умишлен акт на неизвестни лица с неизвестна цел? Причините все още не са изяснени. Незасегнати от пожара остават във всеки случай и за щастие оригинални писма на Верди и оригинални либрета на опери, докато съхраняваната в театъра огърлица на Мария Калас безследно изчезва. Мистериозният пожар е последван от серия дела и процеси, както и спорове кой и как да възстанови сградата.

Частни лица, банки и институти създават в крайна сметка фондацията ”Приятели на Фениче” – благодарение на щедрото им спонсорство осем години след пожара венецианци отново имат своя оперен театър – същия, на чиято сцена са дебютирали някога звездите на италианската опера, на която някога са поставяни за пръв път опери на Росини, Белини, Доницети, Верди и която неслучайно се слави, че е записана със златни букви в музикалната история. След успешната, тъй дълго очаквана реконструкция като генерална репетиция за акустиката на залата преди година бе даден концерт под диригентството на Рикардо Мути.

Третият живот на Ла фениче започна миналия месец с най-нашумялата в историята му постановка – на ”Травиата” от Джузепе Верди. Впрочем, откриването, почетено от короновани глави на европейските монархии, нобелови лауреати и светски знаменитости, напомни донякъде и за суетното минало на театъра – за времената, когато той е престижно средище на венециански патриции и благородни дами и дава тон на живота и модите в обществото. Във всеки случай някои медии побързаха да окачествят откриването по-скоро като политическо и светско, отколкото като голямо музикално събитие. Самата постановка, дело на канадския режисьор Робърт Карсън успя на свой ред ако не да скандализира публиката, то във всеки случай да предизвика противоречиви оценки. Напук на резервите на музикални критици и ценители обаче, билетите за представлението са вече разпродадени за година напред, а и списъкът от чакащи за евентуално върнат билет е междувременно порядъчно дълъг.

Изборът на операта ”Травиата” за новия сезон на венецианския театър не е случаен. Тя е поставена за пръв път именно на сцената на Ла фениче - през 1853 година и въпреки скандалния си провал на премиерата, се превръща с течение на времето в една от най-обичаните и най-известни опери на Верди. Историята на неговата ”Травиата” е и история на развитието и пробива на музикалната мелодрама, на налагането на един нов музикален език, утвърждаващ силните чувства, простотата и достъпността. Предизвикателна, чувствена и модерна – така Джузепе Верди замисля своята героиня Виолета, използвайки като литературна основа известната пиеса на Александър Дюма син ”Дамата с камелиите”. Предизвикателна, чувствена и свръхмодерна – такава пък я представя Робърт Карсън в последната постановка на ”Травиата” на сцената на театър Ла фениче. Шокиращо действа, наистина, може би по-скоро натрапващият се контраст: сред златото и червения плюш на венецианския барок, сред бляскавите тоалети на отбраната публика, присъствала, на премиерата, Виолета се появява на сцената с твърде оскъдни прозрачни одежди, по бикини, сутиен и със силиконов бюст сред модерно стилизиран декор. Това постановъчно хрумване няма обаче за цел непременно да скандализира зрителя, то е просто поклон към Верди – на първото представление, през 1853 г. изпълнителите са издокарани в костюми от епохата на Луи XIV, макар действието на ”Травиата” да се развива през 19 век и макар самият Верди с огромно нежелание да се съгласява на подобна стъпка. Да стори това го принуждава градската управа, загрижена да не би модерните костюми да предизвикат общественото мнение и да засегнат чувствителността на венецианците. Колкото и странно да ни се струва днес, загрижеността на властите не е била съвсем неоснователна в онези времена – в операта е заложен сюжет из живота на една куртизанка, което само по себе си вече е недопустимо според тогавашните разбирания; да се прибавят към сюжета за една паднала жена на всичко отгоре и съвременни костюми, това пък би било според тогавашния музикален вкус направо извращение на италианската оперна традиция. Чувствителността на зрителя от днешния ни 21-ви век очевидно понася или пък отдавна вече е привикнала към далеч по-освободени нрави, а и към къде-къде по-несвенлива мода на облеклото. Новата ”Травиата" във всеки случай е поклон към Верди, включително що се отнася до музикалната партитура, която е в неговата оригинална оркестрация. Критиците могат да продължат да оспорват едно или друго качество на режисурата, последна дума за последната постановка на знаменитата опера ще произнесе в крайна сметка времето – и кой знае, покрай това бикините и силиконовия бюст вероятно скоро ще бъдат забравени, за разлика от самата опера и прекрасната музика на Верди.