1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

„Призма”: теми от културния живот през месеца

Издателство “Зуркамп” публикува за пръв записки на Теодор Адорно под заглавие “Протоколи на сънищата”.

default

Неизбродната и непроучена територия на сънищата е несъмнено една от онези, които магнетично привличат модерната мисъл и то още преди Фройд и сюрреализма. Но какво би научил човек за себе си и какво - за сънищата си, ако – както препоръчва Фройд, - редовно ги записваше? “Колкото по-тясно свързани са помежду си сънищата ни и колкото по-често се повтарят, толкова по-голяма е опасността да не можем да ги разграничим от реалността”, казва един по-късен експерт в тази област, Теодор Адорно. В тази негова мисъл се крие и вероятното обяснение на факта, че самият той не само старателно е записвал сънищата си, а и на няколко пъти е публикувал записките си. Подготвял е дори самостоятелна книга с пълния запис на онова, което е “видял” през живота си в неконтролируемото от разума царство. Проектът му за такава книга остава обаче неосъществен приживе. Едва сега издателство “Зуркамп”, в което са публикувани и някои от големите трудове на Адорно, издава за пръв път ръкописа под заглавие “Протоколи на сънищата”. В днешната Призма ще прелистим няколко страници от тази необичайна книга, въвеждаща в неосветения, интимен и странен свят на съня и съновидението.

Лос Анжелис, края на май 1942

Сънувах, че предстоеше да бъда разпънат на кръст. Разпятието щеше да се извърши край наблюдателната кула в Бокенхайм, близо до университета. Цялата процедура не вдъхваше страх. Бокенхайм приличаше на неделно село, изпаднало в мъртъв покой, като под стъклен покров. Наблюдавах го с най-голямо внимание по пътя към лобното място. Мислех си, че в сетния ми ден тази гледка ще ми подскаже нещо определено за отвъдния свят. Казах си същевременно, че трябва да се пазя от прибързани изводи. В Брокенхайм все още господства простото производство, но това не бива да ме подвежда да обява упражняваната тук религия за обективна истина. А иначе имах само една грижа: дали довечера, на разпятието ще ме пуснат да се отбия за малко на голямата, изискана вечеря, на която съм поканен; сигурен бях обаче, че ще ме пуснат.

Лос Анжелис, края на март 1944

На някаква арена под моя заповед се извършваше екзекуцията на голям брой нацисти. Трябваше да бъдат обезглавени. Само че по неизвестна причина екзекуцията някак си се бавеше. За да се опростят нещата, беше решено черепът на всеки престъпник да бъде строшен с кирка или брадва. Докладваха ми, че жертвите изпаднали в неописуем страх от този несигурен и мъчителен начин на екзекутиране. При тази ужасия ме обзе такова отвращение, щото се събудих с чувство, че психически ми се гади.

Лос Анжелис, 14 юли 1945

Сцена на екзекуция. Дали жертвите са фашисти или антифашисти, не ми стана ясно. Във всеки случай беше тълпа от голи, атлетични млади мъже. Изглеждаха обаче като статуии на самите себе си, метално-зелени. Екзекуцията се извършваше на принципа на самообслужването. Всеки отиваше към автомата на гилотината, безразборно, връшаше се обезглавен, залиташе няколко крачки и падаше мъртъв. Спомням си как един от по-младите, някакво момче като на шега се спусна право към гилотината, докато друг един, едър и снажест пресече пътя му и го изпревари, буквално измъквайки му смъртта под носа. Наблюдавах движенията на обезглавените и си мислех, че трябва да установя дали са още в съзнание, а това беше така, когато, както ми се струваше, те се опитваха да не се свлекат върху трупа на падналите. Наблюдавах много внимателно един младеж. След няколко крачки той се завъртя няколко пъти като в салто мортале и падна върху друг труп. Безгласно и безшумно. Наблюдавах без емоции, но се събудих с ерекция. /Един след друг отиваха на гилотината, сякаш изпълняваха упражнения. И въобще, впечатлението беше като при гимнастически турнир./

Локарно, 30 август 1954

Няколко дена преди това сънувах неописуемо ужасен сън. Не бях сам, може би бях с майка ми в една гостилница край Майн, първата старинна къща след стария мост. Вътре се бяха насъбрали какви ли не изчадия и миниатюрни джуджета, включително жива негърска глава; движеха се като морски раци и се опитваха да се удрят един друг по тестикулите. На въпроса ми отвърнаха, че това било един вид мазохистичен бърдак, но отговорът прозвуча подигравателно, сякаш казваха: изтезават ни. Като дете изпитвах същия страх от съмнителни квартали. После се озовах в съня си на друго място. Дълбока нощ. Множество безшумни, призрачни хора. Успокоих се: нищо няма да ми сторят. Но подсъзнателно изпитвах още по-голям страх, от нереалността на тези хора.

Франкфурт, 10 октомври 1960

Сънувах Кракауер, сякаш ми казваше: “Скъпи мой, дали пишем книги, дали те са добри или лоши, е все едно. Ще се четат около година. После ще ги сложат в библиотеката.”

17 декември 1967

Имах невероятно красива и елегантна любовница, приличаше на А., само че беше истинска светска дама, много се гордеех с нея. Каза ми, че непременно трябвало да си набавя пералня за пенис. Възразих, че се къпя всеки ден и въобще се подържам изрядно чист, но тя ми каза, че на онова място не трябвало да има никакви смущаващи миризми; само ако съм си купел пералнята, щяла да ме целува. Попитах се дали пък не е представителка на фирмата, произвеждаща въпросните перални. Събудих се от смях.

Луната щеше да падне на земята. Видях я същия ден на небето - съвсем бледа, точно както се появява всеки ден, само че може би десет пъти по-голяма. Утеших се сангвинически: ако действително се състои главно от прах или някаква подобна субстанция, сблъсъкът няма да е чак тъй ужасен.