1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Призма": културни вести

"Майка Кураж" в нова постановка на Берлинер ансамбъл; продължението на един езиков справочник; Уди Алън на 70.

Бастиан Зик: Смъртта на дателния по вина на родителния падеж

Бастиан Зик: "Смъртта на дателния по вина на родителния падеж"

Берлинер ансамбъл – външно Брехтовият театър почти не се е променил, а и в репертоара му, както винаги, централно място продължават да заемат пиесите на Брехт. Например, “Майка Кураж и нейните деца”, легендарната антивоенна пиеса на модерната немска литература. От миналата седмица тя се играе на сцената Берлинер ансамбъл в новата постановка на Клаус Пейман и Кармен Мая Антони в главната роля. Аплодисментите, пожънати на премиерата, бяха отправени обаче не толкова към самата постановка, колкото към актьорите и най-вече към Кармен Мая Антони в ролята на Майка Кураж, дребната търговка, която печели от войната, губи в нея едно след друго децата си и продължава, сляпо и упорито, да се възползва от войната, за да върти занаята си. Според интенцията на Брехт зрителят би следвало не да съчувства на героинята, а да я осъди. Майка Кураж на Кармен Мая Антони по-скоро печели сърцата на зрителите, но пък и войните, които днес познаваме, са междувремено по-различни от тези, които авторът на “Майка Кураж” визира. Брехт създава известната си пиеса през 1939 г. като един вид предупреждение срещу Втората световна война. На първата й постановка в Цюрих през 1941 г. ролята на Майка Кураж се изпълнява от Терезе Гизе, а след войната пиесата се играе за пръв път в Германия през 1949 г. с незабравимата Хелене Вайгел в главната роля. В новата интерпретация на Клаус Пейман “Майка Кураж” е не толкова дидактична пиеса, колкото семейна драма, завършваща с грандиозна сцена на удавената в пиянство безизходица.

Дългоочакванато продължение на една сензационна книга най-после е вече факт. След феноменалния успех на Бастиан Зик с “Смъртта на дателния падеж по вина на родителния” Кьолнското издателство “Кипенхойер и Вич” публикува наскоро и втората част на тази колкото полезна, толкова и забавна книга, посветена на немския език и съвременната езикова практика. От първата част са разпродадени междувременно близо един милион екземпляра, а авторитетният всекидневник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” обяви автора Бастиан Зик за “най-обичания учител по немски език в Германия”. “Зюддойче цайтунг” пък посъветва читателите си да търсят в книгата на Зик отговор на всички езикови въпроси, по които дори вездесъщият многотомен речник на немския език “Дуден” не дава отговор. Неоспорима заслуга за невероятния успех на книгата има не само завидната ерудиция на автора, а и тънкото му чувство за хумор, наред с умението да поднася строгите езикови обяснения по увлекателен начин. Продължението на необичайния справочник е посветено, впрочем, на чувствителната запетая, печалния конюнктив и учтивото минало несвършено време, но най-вече, както и в първия том – на уви, тъй разпространените езикови грешки и на чудатостите на немската граматика.

“На драго сърце бих повторил всичките си грешки” гласи девизът на американския актьор и режисьор Уди Алън, който обаче няма предвид точно езиковите грешки и който в началото на този месец, на 1 декември отпразнува 70-тия си рожден ден. Алън Стюърт Кьонигсберг е истинското му име, а кариерата си започва на 16 години като журналист и автор на хумористична рубрика, в която публикува вицове от рода на следния: “Преди две седмици ми дадоха добър пример за орално противозачатъчно средство. Попитах едно младо момиче иска ли да спи с мен и тя ми каза: “не”. На 29 години той вече е най-известният комик в Америка и печели по 10 000 долара на представление. Именно като актьор формира и шлифова и характера на героите в по-късните си филми – вечно губещият невротик, който непрестанно бръщолеви за секс и мъжки идеали. Почеркът на филмите му е непогрешим; в тях винаги става дума за екзистенциално отчаяние и самота, те винаги са траги-комични и мястото на действието, където се разиграват трагикомедиите, почти винаги е Ню Йорк. На онези, които казват, че филмите му няма да го надживеят, Уди Алън отговаря с другия си известен девиз: “Никога не съм се интересувал какво другите говорят за мен.”