1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Призма": бумът на ди-ви-дито и кризата на киното.

Заплаха ли са дигиталната техника и ди-ви-дито, къде остава "магията на киното", настъпил ли е краят на традиционното кино? Факти и анализи на тази тема обобщава Бисерка Рачева.

Насаме, с близки или приятели – по празниците някои вероятно ще предпочетат да прекарат час-два в компанията на Джек Никълсън, Брат Пит, Анжелина Жоли, Ким Бейсинджър или пък Силвана Мангано. И защо не? Възможностите за избор са кажи-речи безгранични – от нямото кино и филмовата класика до последните холивудски хитове, на ди-ви-ди се предлага и срещу сравнително прилична цена може да се купи всичко. В епохата на дигиталната техника уютното домашно кино изживява бум. Какво по-приятно от това, бихме казали; магията на киното ни посещава у дома, по халат и домашни пантофи, тъй да се каже. Но какво всъщност става с традиционното кино, киното от големия екран? Изчерпано ли е то, на изчезване ли е неговата магия?

Победоносният ход на ди-ви-дито е като че ли неудържим. Той осигурява на киноиндустрията нови рекордни печалби и застрашава съществуването на много киносалони. Оцеляването на последните става все по-трудно, технически перфектното домашно кино превзема най-важния им крепител – зрителите. Тенденция, която според анализите се налага в световен мащаб. Силно засегнато от нея е и германското кино. Едва ли ще го спаси от кризата на зрителския отлив и новата версия на “Кинг Конг”, излязла на германските екрани точно преди Коледа – суперскъпата продукция на Питър Джексън, в която за пореден път оживява митът за красавицата и звяра, в която, както знаем, звярът спасява красавицата. Нищо чудно, впрочем, че с разчитащата на касов успех американска продукция германските киноразпространители на свой ред залагат на спасение от застрашаващия ги финансов крах. Само през първото полугодие на 2005 година оборотът на киносалоните в Германия е намалял с 25%. Киното е в криза, а и зрителите явно също се чувстват ако не изправени пред криза, то икономически притеснени и предпочитат да не харчат пари за кино; цените на билетите в германските киносалони са сравнително високи, във всеки случай – очевидно по-неизгодни от цените на и без друго по-удобното домашно кино на ди-ви-ди. Представителната поредица “Синематека” на “Зюддойче цайтунг” например, представяща класически творби на модерното кино, струва в пакет около 250 евро, цената на отделното ди-ви-ди е под 10 евро. На “ти” и в домашна обстановка с Ингмар Бергман, Фелини или пък Клинт Истууд, какво по-хубаво от това! Да тръпнеш, да съпреживяваш, да се смееш и да плачеш, да се потопиш в илюзията на екрана и да забравиш за малко света – магията на киното се е преселила у дома ти, срещата с неговите герои е сякаш по-интимна, по-задушевна. И всичко това – срещу почти безупречно, професионално качество. Голямо кино срещу малка цена, плюс допълнителна информация за филма и при желание, денонощен сървис. Пуснат по екраните нов филм по правило се появава на ди-ви-ди до шест месеца по-късно. За беда на киносалоните филмовата индустрия възнамерява дори да съкрати този срок.

“Трайна тенденция на модерното време е приватизацията на възможностите за развлечение”, казва Гундолф Фрайермут, професор по естетика и комуникация. “В началото на 20 век радиото и телевизията ускоряват този процес, пояснява той, киното остава, доколкото произвежда по-качествени филми или такива, които не могат да се гледат веднага по телевизията. Дигиталната техника слага край и на тази ниша.” През 50-те години на 20-то столетие киното все още е особено културно преживяване. След навлизането на телевизията блясъкът му започва да гасне. С течение на времето и напук на мрачните прогнози кризата е преодоляна и изживяна. До появата на дигиталната техника и ди-ви-дито. Днес дори Холивуд изживява сериозна криза; недвусмислено го показва включително броят на новите версии, продълженията и екранизираните телевизионни сериали. Те обемат две трети от програмите на големите холивудски студия за 2006 година, дялът на новите продукции е само една трета. Отива ли си “магията на киното”, ще удържи ли самото кино на конкуренцията на дигиталната епоха, ще превъзмогне ли и тази модерна криза? Изгледите, поне засега, не са твърде оптимистични. Бляскаво бъдеще и “хепи енд” не се очертават. Но кой знае, може би шансовете на оцеляването да зависят по някакъв начин от “магията” – доколкото киното остане способно да я излъчва.