1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Приватизации

Изложба: съвременно изкуство от Източна Европа

Трудно е човек да си представи, че под думата ”приватизация” могат да се крият, да кажем не строго определени икономически преобразования, а предизвикателни и интересни художествени търсения. Именно тази дума е послужила обаче за заглавие на своеобразната изложба, открита тези дни и отворена за посещение до края на месец юни в

”КВ - институти за съвременно изкуство” в Берлин. Изложбата ”Приватизации” представя видео-изкуство и инсталации от Албания, България, Казахстан, Полша, Русия, Сърбия и Украйна и е част от обхватния проект Post-Communist Condition, Посткомунистическо състояние, ръководен от Борис Гройс и финансиран от Федералната културна фондация и Центъра за изкуство и медийна технология в Карлсруе. Работите, включени в ”Приватизации”, анализират, с други думи, актуалното културно състояние в посткомунистическите страни от Източна Европа – сила и безсилие, самота и безпомощност, интимност и насилие са някои от открояващите се теми. Но какво по-точно визира понятието ”приватизации” в този контекст? Според куратора на изложбата Борис Гройс:

”От друга страна, приватизация не е нищо друго, освен превод на думата appropriation. Апроприация е по принцип основен метод в изкуството днес, който се състои в това, че в рамките на индивидуалните си художествени стратегии художниците използват изображения, които анонимно или колективно циркулират в цивилизацията ни, в днешните медии. Тази изложба ще ви позволи да забележите, че някои от тях се опитват да ”приватизират” колективните представи на посткомунистическото време, да ги преформулират субективно по своему и по такъв начин да ги впишат в културната памет.”

Хубавото в изложбата е, че подкрепяйки по някакъв начин тази теоретична конструкция, включените в нея работи същевременно карат зрителя да забрави самата конструкция и да се поддаде на непосредственото впечатление и мислите, подбудени от всички тези много различни и много своеобразни художествени светове, съвременни форми и невинаги лесни за дешифриране идеи. Повечето от представените художници работят с медиума на видеото, фотографията, телевизията, търсят съвременен език за критично описание на онова, което е било ”изтласквано”, премълчавано или изопачавано в неотдавнашното минало. Възможностите на телевизията и особено видеото като мас-мадии, до преди края на комунизма така да се каже недостъпни за индивидуално ползване от художника, очевидно сега се превръщат в негов шанс – за това напомнят както любопитната видео-документация ”Демонстрация” на Дмитри Гутов и групата ”Радек”, така и въздейственият утопичен проект за нещо като временно примирие между Израел и Палестина, с който ни среща инсталацията ”Преговори” на българина Недко Солаков.

В цикъла ”Позитиви”, представящ ”обработения”, заличаващ границата между извършители и жертви, почти идиличен вариант на няколко много известни исторически фотоса, Збигнев Либера насочва, например, към дигиталната манипулация като заплаха – заплахата от изкривяването и лъжата. В сходна насока могат да се тълкуват фотоколажите на московската група художници ”АЕС”или цикъла ”Ген ХХ” на Саня Ивекович от Хърватия, в който под портретите на шикозно облечени модели стоят имената на убити при националсоциализма участнички в съпротивата. Утопично-критичен елемент има, впрочем, и в тортите на Алла Георгиева от цикъла ”Хепи бърддей”, изобразяващи сцени на насилие и в същото време анти-драматични.

Към някои парадоксални измерения на свободата в посткомунистическата епоха насочват на свой ред мулти-видео инсталацията на другия участник от България, Лъчезар Бояджиев ”Свобода за начинаещи” и запомнящият се портрет на Таня Остоич ”Looking for a Husband with a EU passport", В търсене на съпруг с паспорт от Европейския съюз. Между умоподбудителните ”приватизации” е, разбира се, и инсталацията ”Строго секретно” на Недко Солаков – неговото много частно разкритие за най-ужасната тайна на социалистическото минало, тайните служби и доносничеството. Впрочем, в едно от следващите ни предавания можете да чуете коментара на Недко Салаков за двете творби, с които той участва в берлинската изложба, а що се отнася до самата нея, ако ви се отдаде случай, не пропускайте да я посетите. Заслужава си.