1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Препоръчителният индекс

Вълната от стачки, която обещава да прерасне в общонационална стачка, има и морални причини. Дълго трупаните обиди от високомерието на българските управляващи към реалния живот подрониха дори прословутото търпение.

default

Търпелив българин

“Заплатите във фирмите да растат до края на тази година поне с 9-10%. За това се очаква да се споразумеят бизнес и синдикати на национално равнище. Те бяха поканени от премиера Станишев на среща, където спориха за препоръчителния индекс за увеличение на заплатите.п “ Из новините на в. “Труд”

Ако само внезапните и тежко надвиснали жеги бяха причина в обществото да възникнат яростни спорове относно не един и два препоръчителни индекса за увеличение на заплатите, то дори бихме им се зарадвали на тези необичайни юнски горещници. Но жегите идат отдругаде, извират от нагнетени обиди на съсловни и човешки общности, от натрупано високомерие спрямо насъщно важни професионални групи и държавническо късогледство, от всеобщо дълго събирано и преглъщано недоволство, което взе че се отприщи. Макар стачките да изглеждат обречени в исканията си – най-вече за по-поносими, реалистични и съответни на професиите доходи, макар да създават – или потвърждават – предчувствията за неовладяем хаос в държавата, те все пак са най-естественото състояние на гражданите в днешния ден. Стачките, макар и да звучи странно, се надигат колкото поради финансова неудовлетвореност, два пъти повече поради морални причини, поради омерзението, обзело вече и най-образованите и интелигентни българи към управляващата ги политическа върхушка, към цялата нововъзникнала, новобогаташка и агресивно налагаща се кастовост, с нейните провинциални демонстрации на оперетъчен лукс. Стачките се надигат поради острия дефицит на ценностна система и морал в държавата. Може и да е неосъзнато, но отрудения учител и потъналия в човешката болка и нещастие лекар от “Пирогов”, са напълзени от несвършващ вътрешен гняв, когато виждат и чуват как юбилярът орденоносец Сакскобурготски пак е зинал с алчна уста да погълне още един дворец, кричимския, как депесарските вождове свръхразточителстват в свръхмасрафите си, и как се ширят в лукс и популизъм червените барони. Отблъскващо е безочието на следовател №1, подал зорлем половинчата оставка и говорещ с притчи, когато ако не друго, то усещането за нечисти игри и опнати над главата му непромокаеми политически чадъри витае из въздуха. Всъщност излиза, че българските граждани, дето наистина са опнали жили и впрегнали сили, за да не се разпадне обществото ни, учители, лекари, социални и горски работници, бачкатори от Кремиковци, селски труженици и прочие, освен че са зле платени – и държавно, и частно, са и напълно неглижирани и изоставени да се блъскат в по-лошата от двете действителности – и беше време да го изкрещят на глас и освен под знамената на препоръчителния индекс, да тръгнат и с морални каузи. Неслучайно пироговци са подкрепяни от своите пациенто, горските работници се борят за опазване на природата, а учителите – за повече достойнство.

На горещия стачен фон благоразумните конгресчета и неблагоразумните скандали в НДСВ, мълчанието на агнетата от ВСС по казуса Александров, назначаването на шести зам.финансов министър и неизброимите още примери на цинизъм подриват препоръчителните индекси на нашето търпение. Затова и стачките са правилниятсоциален акт, с който не просто трябва да сменим памперса на управляващите, а най-сетне да ги подсетим, че дийствителността ни е обща.