1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преоткриването на Роберт Валзер

50 години след смъртта си (25.12.), швейцарският писател Роберт Валзер е на път да бъде преоткрит. Вилхелм Рот представя този автор, когото критиката споменава днес ведно с Кафка:

default

На Коледа през 1956 Роберт Валзер, който от 24 години живее кротко в санаториума за душевно болни Херизау в Апенцел, излиза на разходка, спъва се, пада и умира от сърдечен разрив. Никой си няма представа, че така на 78 години си отива един от големите автори не само на Швейцария, а изобщо на немскоезичната литература.

Валзер не успява да направи литературна кариера. Приживе той е познат само на един малък кръг от ценители; неговите сравнително успешни романи “Танер”, “Помощникът” и “Якоб фон Гунтен”, излезли между 1907 и 1909, така и не достигат широката читателска публика. Днес произведенията му са преведени на повече от двайсет езика.

По-голямата част от творчеството на Валзер, когото днес критиката поставя редом с Кафка, се състои от разкази, статии, скици, наблюдения, разпръснати по вестници и списания. Затова от време на време все още продължава да се появява по някой непознат текст от него. Най-голямото ново откритие бяха микрограмите - ръкописи, изписани с много ситни букви, които бяха разчетени едва напоследък и публикувани в шест тома под заглавие “От царството на молива”.

Текстовете на Роберт Валзер са едновременно комични и тъжни, често автобиографични. Той обича театъра, пише комично и със самоирония за успешните писатели, както и за такива, като Клайст или Хьолдерлин, които биват пречупени от живота. Неговите на пръв поглед така лесно четящите се произведения притежават дълбочина и душа, без нито за момент да звучат патетично или кичозно. А стилът му превръща четенето им в чисто удоволствие.

Роберт Валзер е роден на 15 април 1878 в швейцарския град Бийл. Работи като банков чиновник, но литературните му интереси застават все повече на преден план. Първите му публикации са от 1898. По-късно, в Берлин той бива подпомаган и насърчаван от своя издател Паул Касирер, но така или иначе не успява да се наложи истински в германската столица.

През 1913 Валзер се завръща в Швейцария, като първо живее отново в Бийл, а по-късно в Берн, като постоянно се мести – от таван на таван, - пишейки непрестанно. Той почти не поддържа контакт с хората, изолира се и се усамотява все повече и през 1929 влиза в санаториума за душевно болни във Валдау, а през 1933 е преместен в Херизау. Той не пише повече, прави само дълги разходки и умира забравен от света.