1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преодоляването на Бай Ганю

Под заглавие "Преодоляването на Бай Ганю" "Ди пресе" публикува материал на Харалд Клаус за България, българските проблеми, българската литература и четящите българи.

default

С наниз люти чушки в джоба непохватният и самобитен търговец на розово масло Бай Ганю обикаля Европа и изпада в комични ситуации. Завърнал се в България, той се перчи пред сънародниците си с европейски дрехи и творчески прилага наученото на Запад, като с помощта на мафиотски връзки прави политическа кариера. Този герой на Алеко Константинов се е превърнал в отрицателна идентификационна фигура за българите: никой не иска да прилича на Бай Ганю и същевременно всички разпознават в него себе си. Да бъде преодолян Бай Ганю, на това се надяват интелектуалните кръгове в София. Знайно е, че Балканите са по-близо до Босфора, отколкото до Маастрихт и то не само географски, а и исторически. Близо 500 години, до 1878 г. България е под османско робство и близо 50 години, до 1989-та под руско попечителство – това слага своя отпечатък. Когато не може да надделее, човек се приспособява. Ако попитате публициста и преводача Томас Фрам, който от години живее в София, кой е най-големият проблем на България, отговорът му е незабавен: корупцията. Ако някой иска да купи тезгях на женския пазар, например, той тутакси би трябвало да започне да събира помощи от приятели и роднини и да не спира, преди да е стигнал сумата 5000 евро. По-евтино е да се купитезгях на книжния пазар. За да имаш тук успех, трябва обаче да предлагаш търсени четива. Добре се продават Дан Браун и “Кодът на Леонардо” или пък “Зоро” от Изабел Алиенде. На книжния пазар може да се намери също “Моята борба” на Хитлер и с отстъпка да се купят мемоарите на Маркус Волф.

България е най-четящата страна в югоизточна Европа, твърдят редакторите на “Лик”. Авторитетното списание излиза вече 30 години. Преди 1989 г. е имало тираж 20 хиляди, днес екипът на главния редактор Юри Лазаров е доволен, ако успее да набере 3500. Месечното списание успява да просъществува, само защото е издание на БТА. Алтернативата иначе е: образование или хляб. Днес книжарниците в София предлагат много повече преводна, отколкото българска литература. Преводите на български език се плащат от западни издателства, за изданията на български пари няма. Това е и една от причините българските автори, преселили се в чужбина, да пишат на езика на страната, в която са. Като Румяна Захариева, например, която от много години живее и работи в Германия. Австрийският пример пък е Димитър Динев. Точно затова в Европейския съюз български автори не са познати, оплакват се сътрудниците на “Лик”, които се препират с Румяна Захариева кои български писатели си заслужава да се превеждат на чужди езици. Алек Попов ли? Това е поп-литература. Или пък Стефан Цанев? Той пък и при комунистите добре си е живял с критичните си книги. От тогава насам не се е променило много.

Книга, издадена на немски език”, има Георги Господинов; “Човекът с многото имена” е публикуван в поредицата “Второ издание” на издателство “Визер”. И пак клагенфуртското издателство публикува тома “Българска проза”, който обхваща 700 страници и въведението в който е текст на Иван Вазов. “Когато търся смелост в езика, прочитам някое негово стихотворение”, казва поетесата Мирела Иванова.

Малко неща в България са се променили. По улиците все още патролират пазители на реда с пистолети и отвреме-навреме спират някой микробус с чужденци. Само дето сега носят предпазни жилетки. Все още келнерите избягват да срещат погледа на клиентите си, само и само да не им вземат поръчката. Няма да е честно обаче да смятаме поради това, че България е някакъв музей на късния комунизъм, защото приватизация все пак има. На български това означава, че жителите на панелените квартали в София са били принудени да закупят жилищата си. Сега вече никой не отговаря за сградите. Фасадите се боядисват само тук-там. Тъжните панели се превръщат по такъв начин във ведър модел. Отвън частно се ремонтира, а вътре колективно се гладува. Пък и между сградите. Там ромите вдигат бараките си. В София живеят между 60 и 150 хиляди роми, колко точно, никой не знае. Никой не знае и как да се справи с предубежденията към тях. Бай Ганю все още е навсякъде в България. Все още Балканите са далеч от Брюксел. Но образованите залагат надежди на Европейския съюз. Когато България влезе в него, може би ще настъпи и времето, когато, както предрича Румяна Захариева хората няма да бягат от Изток на Запад, а обратното, западняците ще търсят убежище на изток.