1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Преображението на британските консерватори

Новият ръководител на британските консерватори Дейвид Камерон се опита да наложи своя отпечатък върху приключия вчера годишен конгрес на торите. Той представи една партия на политическия център, приличаща в някои отношения на Лейбъристката, само че по-добра от нея. Ето подробности:

default

В заключителната си реч на своя пръв конгрес като партиен водач на консерваторите, Дейвид Камерон заяви безусловната си подкрепа за националната здравна служба. Целта беше да се разсеят съмненията и противниковата пропаганда, според която торите искали да премахнат социалното подпомагане във Великобритания. Нещо повече: Камерон нарече тази създадена от лейбъристите след Втората световна война институция “най-голямото постижение на 20 век”. Просто парите трябвало да се харчат по-разумно, отколкото правели това хората на Тони Блеър.

Всеки може да е доволен от новата линия. А тази подкрепа беше главната цел на Камерон при първото му голямо изпитание, да се представи пред партията си и обществеността като бъдещ министър-председател. Борбата за политическия център, която той ще води с вероятния си главен противник от лейбъристите, Гордън Браун, и съобразяването с консервативните, или както той уточни “либерал-консервативните” ценности, бяха на този конгрес по-скоро въпрос на осветление. Камерон представи своята партия в нова светлина и с ново лого: зелен дъб със сини корени. В това ново изображение се съдържа и намек за екологията, която Камерон превърна в своя централна тема.

Брожението сред свикналите да управляват консерватори след девет години в опозиция беше главният аргумент на и в подкрепа на Камерон. Откакто пое партийните юзди през януари партията бързо се подмлади и промени, но си остава все така репрезентативна за онова, което Камерон си представя под “британското общество”. Неговият приятел и финансов министър в сянка Джордж Осбърн, каза, че хората били разбрали, че Камерон е различен, но все още не били сигурни дали това се отнася и за партията. Камерон говори за предстоящия дълъг път и се защити против обвинението, дочуващо се и в собствената му партия, че бил “само стил без субстанция”.

С помощта на Осбърн той успя да отбие контраофанзивата на дясното крило на торите за съкращения на данъците, с която бе даден израз и на недоволството от раздялата на Камерон с тачеризма. Икономическата и монетарна стабилност има предимство – заяви Осбърн пред делегатите. Необходимата данъчна реформа е дългосрочна задача за Камерон. Затова пък грижата за обществото и семейството бе централна тема в речта му – противно на уверенията на Маргарет Тачър, че такова нещо като общество не съществувало.

По отношение на останалите належащи проблеми Камерон бе сравнително повърхностен. Борбата против ислямския тероризъм в страната той иска да води с един оспорван британски закон, а не с помощта на Конвенцията за човешките права на ЕС. Изобщо всичко антиевропейско се възприе отново добре на този конгрес. Камерон призова за отстояване на националните ценности, включително английския език, и призова новите мюсюлмански училища да приемат и друговерци, както току-що обеща да стори Англиканската църква.