1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Премерване на силите между Америка и Иран

В боричкането около иранската атомна програма нищо ново: вчера се състоя още една безрезултатна среща между външнополитическия представител на ЕС Солана и главния ирански преговарящ Лариджани. А днес изтича срокът, който Западът даде на Техеран за отговор на неговите последни предложения. Коментира Петер Филип:

Хавиер Солана

Хавиер Солана

В кръговете на ЕС изобщо не крият разочарованието си от безплодния разговор на Солана с иранския представител Лариджани. В заключение последният заяви многозначително, че оставало да се изяснят някои въпроси, предстоял още дълъг път.

Какви са тези неясноти, пратеникът на Техеран така и не пожела да разкрие. Явно разговорите, които той води и сигурно ще продължи да води със Солана, служат на една съвсем определена цел: Иран иска да печели време и да покаже – на себе си и на света, – че няма да позволи да му се диктува от чужбина какво да прави. Във всеки случай не и от САЩ. Подобна позиция естествено не се връзва никак с постоянните уверения, че предложенията на Запада съдържали “напълно положителни моменти”. Но и те останаха непрецизирани от Лариджани.

И така положението си остава все същото: Техеран не приема западните предложения, да не говорим за безполезността на американските заплахи. До този момент Вашингтон заплашваше, че отново ще отнесе случая до Съвета за сигурност на ООН, ако до днес не се получи положителен отговор от Техеран.

Крайно време е обаче Вашингтон да разбере, че подобни ултиматуми само затвърдят още повече несговорчивостта на иранското ръководство: иранците са достатъчно горди и самоуверени за това. Освен това те знаят, че заплахата със Съвета за сигурност и този път ще се окаже книжен тигър: САЩ вече отнесоха веднъж иранския въпрос в Съвета, където много скоро се видя, че е невъзможно съгласуването на обща линия. След което случаят бе върнат на Международната агенция за атомна енергия.

Този път президентът Буш се надява явно да използва срещата на високо равнище на Г8 в Санкт Петербург, за да склони руснаците – а после и китайците – да приемат неговите аргументи. Засега и двете страни казват, че са против ядреното въоръжаване на Иран, но искат да се даде на страната повече време.

Така че това, на което сме свидетели от три години насам, е на първо място борба за надмощие между Вашингтон и Техеран, при която европейците участват също, но не в главните роли. ЕС няма нито силата, нито пък всъщност е заинтересуван – поради икономически интереси – да принуди Иран на нещо. САЩ имат може би необходимата сила, но предвид положението в Ирак едва ли особен интерес. Така че на Запада не му остава нищо друго освен да чака 22 август, когато Техеран е обещал, че ще даде официално своя отговор. Всичко останало е загуба на време.