1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Прекалено ли пестят германците?

Германия има интерес да намали търговския си излишък, заради който често е критикувана. Тя инвестира твърде малко, а излишъкът се дължи както на търсените германски стоки по света, така и на германската пестеливост.

Строго погледнато, германските политици и отговорните кадри в икономиката от години нарушават един закон, а именно - Закона за насърчаване на стабилността и ръста в икономиката, наричан накратко "Закон за стабилността". В него се говори за това, че държавата трябва да се стреми към постигането на общоикономическо равновесие, разбирай: да има стабилни цени, пълна заетост, постоянен и умерен ръст, както и баланс във външната търговия.

Точно във външната търговия обаче няма баланс, даже обратното. Заради излишъците в нея Германия е критикувана от международни институции, като МВФ и ЕК. Неслучайно от 2014 г. Германия е наблюдавана посредством специален механизъм за контрол. Дебатът напоследък се разгоря с нова сила, особено след острата критика на американския президент Доналд Тръмп и по-умерените, но все пак критични забележки от страна на френския президент Еманюел Макрон.

Заплахата за въвеждане на американски наказателни мита за германските стоки, и най-вече за германските атомобили, застрашава един от успешните фактори в германската икономика. Това, както изглежда, е достатъчен повод за банковата група KfW да анализира дали търговският излишък е проблем за Германия.

Редакцията препоръчва

Нечестно и вредно?

В момента Германия има 261 милиарда евро излишък във външната търговия - най-високия в света. Той представлява 8,3 процента от БВП на страната, а ЕК позволява най-много 6 процента от БВП. Така Германия вече 6 години последователно (още от 2011) нарушава това правило на Комисията. Също и Доналд Тръмп се нареди сред по-известните критици на германския излишък: той го определи като "нечестен и вреден" за Америка. Разбира се, неговата критика изхожда от меркантилната му представа за това, че всяка страна, която постига търговски излишък, всъщност забогатява за сметка на другите.

Логиката на ЕК и МВФ е друга: техните препоръки се основават на загрижеността, че всеки несъразмерно висок търговски излишък може да е вреден и за самата страна, която го постига.

Търговският баланс не е всичко

За да разберем какво съдържат тези критики, трябва да разделим понятията "търговски баланс" и "текущ (платежен) баланс". Защото външната търговия, т.е. вносът и износът представляват само част от текущата сметка, която включва например и трансграничните услуги като харчените от германските туристи пари в чужбина, трансграничните парични потоци от доходи, печалби, участия, инвестиции и т.н. Затова не е много ясно каква роля играе излишъкът в текущата сметка. Експертите обаче са единодушни, че търговският излишък се дължи не само на търсените германски стоки по света, а и на пестеливостта на германците. Както и на синдикатите, които не се борят активно за повишаване на заплатите. А това пък е спирачка пред вътрешното търсене на местни и вносни стоки, твърдят експертите.

Други пък припомнят, че германската икономика инвестира прекалено малко - тя предпочита да си остане на ликвидни позиции или да прехвърля капитали в чужбина. Така държавата не получава кой знае какво от излишъка, за да може да строи например пътища, училища или да инвестира в по-бърз интернет. А едно време това не беше точно така. В началото на 1990-те години, когато имаше нужда източните германски провинции да догонят западните, Германия дори беше се превърнала временно в нетен вносител на капитали. Но щом тази потребност престана да съществува, "държавата и бизнесът станаха нетни спестители", пишат в оценката си икономистите от KfW.

Като цяло търговският излишък на Германия отразява с колко германската пестеливост надвишава - сравнително ниските - вътрешни инвестиции, разясняват експертите от банката. Казано по друг начин: Германия изразходва значителна част от приходите си в икономиката за разширяване на авоарите си в чужбина, вместо да ги инвестира в страната, т.е. да ги използва като реален капитал вътре в страната. В същото време Германия се нуждае спешно от инвестиции в модерна и ефективна производствена база, за да може да противодейства на негативните демографски процеси и да осигури своето материално благосъстояние. Затова самата Германия има интерес да намали своя излишък - "чрез увеличаване на вътрешните инвестиции и вноса, а не чрез вредното за растежа свиване на износа", гласи заключението на експертите от KfW.