1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Президентът Буш в криза

Миналата седмица в САЩ започна новият бейзболен сезон. Първият мач в този праамерикански спорт винаги е истинско свещенодействие, в което президентът, особено в навечерието на избори, участва с огромно удоволствие. И така, президентът Буш, облечен в екипа на местните "Кардинали", се изстъпи на стадиона в Сант Луис, подавайки първата топка. Публиката го заля с овации.

Изобщо напоследък президентът е много в движение. Той има късмет, че точно през тези дни се забеляза и известно икономическо раздвижване. Сега Буш може неуморно да повтаря, че икономиката е затръгнала именно благодарение на неговата данъчна реформа и че Америка ще достигне нов разцвет.

Колкото повече президентът се отдалечава от Вашингтон, толкова повече избледнява сякаш иракската война. Още преди дванайсет години Бил Клинтън неуморно повтаряше на избирателите, че икономиката е най-важното в последна сметка и така прогони Буш-старши от Белия дом. На същата тактика залага сега и Буш-младши, защото гласуването на 2 ноември също може да се превърне в плебисцит върху иракската война.

Когато проповедникът Муктада ал-Садр насъска личната си армия срещу американските окупационни сили, Буш реагира със стандартното уверение, че Америка няма да отстъпи пред насилието; последното надигане било просто "работа на един-единствен човек". "Вашингтон пост" обаче констатира, че това е една "твърде сдържана реакция на най-ожесточените боеве след края на Садам". А ветеранът-сенатор от Демократическата партия Тед Кенеди описа положението, една година след падането на Багдад, с думите: "Ирак е Виетнам на Джордж Буш". А Виетнам е най-голямата морална тояга, която може да се пусне в действие в хода на предизборната кампания.

Впрочем и без сравнението с тази американска травма, положението в Ирак е крайно сложно. Става дума за втория фронт, откриващ се за окупационната сила Америка, която точно сега подменя своите изтощени войници. Става дума освен това и за актуалния въпрос, дали правителството е могло да предотврати атентатите от 11 септември 2001.

В Белия дом повечето нишки се събират в ръцете на Кондолийза Райс. Само че тя не може да се посвети пълноценно на новата иракска криза, защото трябва да мисли и за разследването в Конгреса във връзка с 11 септември. В Багдад нишките се сбират в ръцете на Пол Бремър. Миналата седмица той трябваше да отиде във Вашингтон, за да информира дали властта може наистина да бъде сдадена както бе предвидено на 30 юни; оргиите от насилие в Ирак осуетиха пътуването му.

Междувременно дори оптимисти като Доналд Ръмсфелд изразяват съмнения, че графикът ще може да бъде спазен. Противно на обичая си, министърът на отбраната възнамерява да не взема самолично решение относно евентуалното подсилване на американските войски в Ирак, а да го предостави на командващите на място. Междувременно генерал Джон Абизейд, върховният командващ на всички войски в Близкия Изток, заяви вече, че с оглед на ескалацията е необходимо да се има готовност за прехвърлянето на допълнителни сили.

Междувременно и умерени сенатори-републиканци като Чък Хейгъл или Ричард Лугър не вярват повече, че властта ще може наистина да бъде предадена на иракчани в края на юни. Хейгъл смята дори, че има опасност американските сили да изгубят наземния контрол. "Имам предвид не само бунта, но и религиозната динамика, която, ако се отприщи, трудно може да бъде ограничена" - заяви той.

В същото време президентът Буш се опитва да запази самообладание: "Продължаваме да се придържаме към поетия курс" - заяви той. След като откри бейзболния сезон, Буш се отправи към Северна Каролина, за да се срещне със семейство Хил, чийто син Крис загина във Фалуджа. "Семейство Хил остана доволно, защото им казах, че синът им не е умрял напразно", заяви той след срещата.