1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Президентски избори в Македония

Старата част на столицата Скопие

Старата част на столицата Скопие

Пред паметника на майка Тереза в Скопие се работи усилено. Гърмят пневматични чукове, виждат се багери. Наесен предстоят избори за местни органи на властта и разкрасяването на улиците също е част от предизборната борба. Но преди гласоподавателите да решават съдбата на местните власти днес те са придовани да изберат президент на двумилионната балканска страна. Предсрочните президентски избори се провеждат поради трагичната гибел на президента Борис Трайковски на 26 февруари. След самолетната катастрофа мнозина се опасяваха за стабилността в страната, тъй като Трайковски минавашe за помирителят на Македония, където славо-македонското мнозинство /64 процента/ и силното албанско малцинство от 25 процента бяха на ръба на гражданска война. Кандидатите на двете партии, поддържани от славо-македонстото мнозинство поведоха остра и отчасти полемична предизборна борба, в която инструментализираха страховете на населението от повторни сблъсъци м-у силите за сигурност и албанците- участници в създадената по косовско подобие ”национална освободителна армия”. Също и двете значими албански партии излъчиха свои кандидати за президентските избори, които нямат никакви шансове. За тях обаче е важно да демонстрират силата на албанците в страната.

С най-големи шансове е сегашният министър-председател Бранко Цървенковски, който е начело на правителството в Скопие от 2002 година, след победата на неговото обединение на социалдемократите. Възможен е обаче и балотаж, тъй като наговата победа може да бъде застрашена от т.нар."сръбска болест", защото македонската конституция, подобно на сръбската, допуска балотаж при условие че най-малко половината от гласоподавателите дадат своя вот. Общата незаинтересованост може да провали и македонксите избори, въпреки че тази опасност въз основа на етническата констелация е значително по-малка, отколкото в Сърбия. Бранко Цървенковски обаче загуби популярност и много от предишните му симпатизанти могат просто да не гласуват.На министър-председателя не се удаде видимо да подобри стопанското положение в балканската страна.Главната задача на коалиционното правителство, в което влиза и албанското обединение за интеграция, беше и си остава да реализира рамковото споразумение от Охрид, с което бяха прекратени въоръжените стълкновения между албанци и македонските сили за сигурност. Споразумението предвижда подходящо представителство на малцинствата във всички държавни институции. То обвързва в политическо отношение албанците толкова силно, че просто няма място за ново издание на АОК.

Въпреки това инвеститорите не стоят на опашка пред Македония.

Другият кандидат с шансове е Сашко Кедев от демократическата партия за македонско национално единство, която черпи от резервоара на консервативните до националистическите сили в страната. Кедев, който е хирург по професия обаче е непознат досега политик, а партията му минава за аутсайдер, според социологическите проучвания. От друга страна той може да има успех именно като "господин-никой" в политиката.

Мнозинството от албанските гласове явно ще събере Гезим Остерни, който е бил офицер в югославската армия, а след разпадането на Югославия е бил командир на АОК в Македония и Косово. Неговият противник от опозиционната демократическа партия на албанците Зуди Кселини дори в родния си град Тетово е непознат политик.

Албанските кандидати обаче не са за подценяване при президентските избори. Тъй като в първия тур ще бъде трудно на един кандидат да получи необходимото мнозинство, е възможно да се стигне до балотаж между Цървенковски и Кедев след две седмици.

В миналото албанското малцинство винаги "препъваше" някой кандидат, който беше антиалбански настроен. Сега обаче нито Цървенковски нито Кедев минават за албанофоби и на сегашните избори ще бъде от решаващо значение кой ще предложи повече на албанското малцинство, респективно на политическите му представители. Албанците са дисциплинирани избиратели. Те гласуват за ”препоръчания” им от техните водачи кандидат.