1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Предупреждението на птицата

Явор Дачков за някои аналогии между Керченската катастрофа и проекта „Бургас – Александруполис”

default

Началото на една новина от седмицата. Тя е свързана с изграждането на петролопровода „Бургас – Александруполис”:

„В Москва постигнахме определени договорености с “Транснефт”, водещата компания в руския консорциум, който участва в Международната проектна компания. С потвърждаването на тези договорености на тристранната среща в Атина сме преодолели точката на замръзване, която беше дадена на преговорите в Атина през август. Това заяви пред пред агенция „Фокус” Стефан Гунчев, началник на политическия кабинет на министъра на регионалното развитие и благоустройството и председател на борда на директорите на българската компания - участник в МПК.
“В момента има технически и юридически неща за уточняване, но за това ще бъдат отговорни нашите юридически съветници. Двете компании вчера с подписването на тристранния протокол дадоха зелена улица на юридическите съветници да изготвят на базата на този протокол, в който са отразени трите основни въпроса, учредителните документи на Международната проектна компания. Т.е. да облекат в юридическа одежда постигнатите договорености в протокола”, посочи Гунчев.
“Ние изразихме нашата позиция още след приключването на разговорите в Москва и тя е оптимистична. Факт е, че се решиха трите болезнени въпроса, свързани с месторегистрация на компанията, защита на миноритарните собственици и запълняемостта на тръбата и желанието на трите фирми да регистрират в най-скоро време компанията, показва, че песимизмът отстъпва място на оптимизма”, добави още той. Предполагам, че повечето от вас не са разбрали нищо от думите на г-н Гунчев, освен надеждата, че работата с петролопровода върви на добре.

Нито дума за катастрофата

Изявлението бе направено в петък, т.е. седмица след катастрофата в Керченския пролив. В него няма нито дума за нея, въпреки, че всички нормални и непредубедени анализатори в България я схванаха като сигнал за рисковете, пред които „Бургас-Александруполис” изправя южното ни Черноморие, а заедно с него основни отрасли в този регион. През седмицата новоизбрания кмет на Бургас каза, че ще направи всичко възможно, за да изпълни предизборното си обещание за провеждането на местен референдум по въпроса. Припомням, че решението за този проект бе взето без никакво предварително допитване и въпреки аргументираните критики за неговата икономическа несъстоятелност. Критиките, обаче бяха и продължават да бъдат най-силни именно от гледна точка на огромния риск от екологична катастрофа. Дори и да изключим факта, че руснаци ще управляват танкерите и евентуално ще участват в зареждането на тръбопровода с нефт, има висока степен на опасност от разлив, просто защото статистиката за подобни инциденти говори това. Аз обаче бих наблегнал и на субективния фактор. Не е все едно дали проектът е с руснаци или с норвежци, или с американци. Не съм чул до сега в Норвегия или САЩ, например, да са потънали наведнъж няколко кораба, пълни с мазут, газ и нефт. Въпреки, че и двете страни познават далеч по-мащабни по размерите си различни природни стихии…Но да се върнем на предупреждението от Керч.

Няма опасност за България?

Една снимка на окъпана от мазут птица обиколи световните агенции. Трагедията в Керченския пролив, при която потънаха няколко кораба и безследно изчезнаха 8 моряци, бе приписана на бурята. Както при всички останали руски трагедии, и в тази няма конкретни виновници. Властите не обявиха други причини освен метеорологичните. После стана ясно, че плавателните съдове са стари, че опасен товар се е прехвърлял от борд на борд по примитивен начин, че при това никой не е и помислял да следва някакви правила за опазване на околната среда… Дали екипажите са били трезви е въпрос на догатки. В разнопосочните информации за размерите на екологичната катастрофа изчезналите хора почти бяха забравени. Разбира се, от руска страна веднага заявиха, че няма проблеми, а от българска побързаха да им пригласят: “Няма опасност от замърсяване в наши води”.

Работата е там, че - както вече казах - бури стават навсякъде по света, но не навсякъде потъват по няколко кораба наведнъж. Трагедията в Керченския пролив не е по-различна от други руски трагедии – Курск, Норд-Ост, Беслан, Чернобил... Списъкът може да продължи дълго. Дълъг е списъкът на имената, зад които се крият огромни човешки трагедии. Причината за тях е една-единствена – незачитането на човешкия живот, готовността той да бъде жертван с лека ръка заради мегаломански проекти и идеи. Катастрофата в Керченския пролив е закономерност, а не инцидент. Впрочем тези трагедии зачестиха след идването на Путин на власт. По парадокс те се случват в мандата на човека, когото повечето руснаци смятат за съвременен спасител на Русия. Всесилния самодържец, който ще оправи всичко и всички. И си спомнят с носталгия по Сталин. Даже реабилитират неговото име в учебниците по история. Важна е доктрината, а не природата. Важен е диктаторът, а не хората. Важна е казармената представа за ред, а не спазването на правилата.

Снимката на птицата, омазана с мазут, изобразява всичко това. Тя не е обикновена фотография от банален, макар и трагичен, инцидент. Снимката е предупреждение и за нас. Обезобразената птица ни казва: “Не се връщайте там, откъдето едвам се откъснахте. За да не заприличате на мен”.