1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Предстоящите избори и бъдещата европейска политика на Германия

Месец преди изборите, германската политическа сцена се радва на оживление: наред с вътрешнополитическите теми, обект на дискусии е и европейската проблематика. Ще доведе ли едно преструктуриране на политическото пространство в Германия и до нова европейска политика на страната? Какво могат да очакват България и Румъния от една евентуална промяна? Коментар от Емил Попов

Подготовка на изборните урни в Германия

Подготовка на изборните урни в Германия

Според анкетите, политическата сила, която все още е на път да спечели най-много гласове на предстоящите избори е блокът, формиран от Християндемократическия и Християнсоциалния съюз - ХДС/ХСС. И двете партии са резервирани, що се отнася до бъдещото разширяване на Европейския съюз. Матиас Висман от Християндемократическия съюз е на мнение, че една прекомерно “раздута Европа” ще бъде само “огромен пазар без политически амбиции и функциониращи институции”. Опасността идва главно от приемането на Турция, която след 20 години би имала вече 100 милиона жители. Алтернатива на пълноправното членство, към което се стреми Анкара, би било едно “привилегироварано партньорство”. Това искане на ХДС/ХСС се вписва в модела “Европа на концентричните кръгове”, според който около Европейския съюз се формират групи от страни с варираща степен на интеграция.

Макар и Турция, подобно на гръмоотвод да привлича критиките на ХДС/ХСС, България и Румъния също не остават настрана. Кандидатът за канцлер Ангела Меркел е на мнение, че преговорите с тези страни са водени “немарливо”. Тонът, който се чува от Бавария е още по-рязък – лидерът на Християнсоциалния съюз Едмунд Щойбер е открито против приемането на България и Румъния през 2007-ма и апелира, договорите с тях да бъдат коригирани така, че да се избегне притока на евтина работна ръка и да се усложни проникването на фирми от тези страни в сферата на услугите. Искането за корекция или преразглеждане на вече подписаните договори е юридически несъстоятелно. Но коалицията ХДС/ХСС има на разположение богат инструментариум, да осуети приемането на България и Румъния още през 2007-ма. Подписаният на 25-ти април договор с тях трябва да бъде ратифициран от парламентите на всяка страна-членка на Европейския съюз. В Германия дебатите по ратифицирането в Бундестага вероятно ще се проведат най-рано след като през ноември излезе на бял свят Докладът на Еврокомисията за напредъка на България и Румъния. Да приемем, че преструктурирането на германското политическо пространство на изборите на 18-ти септември ще бъде в дясна посока и ще изведе ХДС/ХСС от сегашната опозиция. Тогава ратифицирането на договорите за приемането на България и Румъния трябва да стане при друга конфигурация на Бундестага, в която ХДС/ХСС ще имат решаваща роля. Най-малкото – едно правителство начело с Ангела Меркел ще се застъпи за това, да бъде приложена “предпазната” клауза и членството на двете страни да се отложи с една година.

От своя страна, Свободната Демократична Партия, която се готви да управлява заедно с ХДС/ХСС, в лицето на депутата от Европейския парламент Александер Граф Ламбсдорфф също подчерта, че ако Докладът на Комисията разкрие съществени недостатъци при подготовката за членство, България и Румъния ще трябва да почакат още една година. Дори и в управляващата коалиция на социалдемократите и зелените се чуват критични гласове и настроението, според финансовия експерт Райнер Венд, е “определено резервирано”.

Появилата се вляво от Германската Социалдемократическа Партия “Нова Левица” също не остава по-назад. Един от нейните лидери - Оскар Лафонтен в интервю пред френския “Юманите” заяви, че Европа на 25-те в неговите очи е станала вече “прекалено голяма”.

Тези щрихи на германската политическа сцена показват, че Германия изглежда се е разделила с ролята си на застъпник за Източното разширяване, а по отношение на България - с ролята си на “адвокат” на страната в Европейския съюз.