1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Предстои ли гражданска война в Ирак?

Кореспондентът на Западно-германското радио ВДР в Аман Манфред Ерденбергер коментира новата терористична вълна в Ирак:

Които и да са силите зад атентатите в Арбил, Искандария и Багдад, те постигнаха целта си: с бомби, убити и ранени многострадалното иракско население да бъде уплашено и да продължат да се разпалват настроенията срещу отчасти омразните окупатори. При това и моментът е перфектен от гледна точка на терористите: ООН е в страната, за да провери, какви са условията за провеждането на свободни, сигурни и демократични избори до средата на годината. Решението, което експертите трябва да вземат до края на февруари, няма да остане неповлияно от тези атентати. Фактът, че органите за сигурност на иракчаните са по-силно засегнати от американските цели, сочи, че разрушителните сили се стремят на всяка страна да попречат на стабилизацията, а новите полицаи и военнослужещи да бъдат наказани по причудливата логика на бомбаджиите за нещо, което те наричат "колаборационизъм". При това младите мъже имат два напълно разбираеми мотива за ангажираността си: първо биха искали да помогнат на страната си въпреки смъртоносната опасност и второ, те се нуждаят от тези работни места, чисто и просто за да оцелеят при безработицата, достигаща 50 на сто. Вместо това обаче намират смъртта заедно с невинни цивилни граждани, които просто се оказват в неподходящия момент на неподходящото място. Кой, пита се отново и отново, се крие зад тези атентати? Доколкото изобщо се разбира народността им, става дума за мнозина чуждестранни бойци, изявяващи се като самозвани мъченици, най-вече от съседни на Ирак държави. Все по-ясно проличава ролята на Ел Кайда. Има документи, доказващи съществуването на планове за търсенето на помощ отвън за борбата вътре в Ирак. Почеркът на атентатите е един и в него се съдържат пръстовите отпечатъци на терористичната мрежа. Същевременно проличават и съвършено други намерения: ударите срещу шиитите да предизвикат реакции срещу сунитите и да провокират избухването на гражданска война. Шиитите, преследвани от Саддам Хюсеин, и без това са изпълнени с недоверие, дали в бъдеще, ще участват във властта, подобаващо на високия си дял сред населението, както биха желали. А сунитите, упражнявали по времето на Саддам властта еднолично, смятат, че гемиите им потъват. С атентатите срещу частично автономните кюрди на север пък, биха могли да преврънат цялото в истинска гражданска война. Ето защо не може да има друг път освен иракчаните сами да поемат отговорността за политическото и икономическото възстановяване на страната, постепенно, но колкото е възможно по-бързо, успоредно със създаването на парламентарни и законодателни рамки, в това число и чрез провеждането на свободни избори. А и ООН не бива да се отклонява от предначертания път от новата вълна на терора. Световната организация трябва да вземе положително решение за този процес и дейно да помага при осъществяването му, както обеща.