1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Представителна изложба на съвременната германска илюстрация

Изкуството на илюстрацията - към новите му изразни възможности насочва откритата неотдавна в Берлин изложба на съвременни германски илюстратори. В рубриката "Призма" Бисерка Рачева обобщава реакциите в печата.

Фотографията показва нещата от живота, илюстрацията разказва за живота, скрит зад нещата, смята илюстраторът Олаф Хайек. Че от няколко години насам изкуството на илюстрацията се отърсва от летаргията и търси нови ниши за изява, се дължи тъкмо на конкуренцията с фотографията. Откакто последната е иззела функцията му да онагледява, самото то пък се е сдобило със свободата да бъде по-артистично, художествено взискателно и поетично. Старото изкуство на илюстрацията заживява нов живот и празнува завръщането си - със свой фестивал, Илюстратива 2006, първата представителна изложба на съвременната германска илюстрация, открита тези дни в Берлин.

Олаф Хайек и Мартин Хаке са двама от 20-те илюстраторите, представени на изложбата. Те поделят общо ателие в берлинския квартал “Мите”. Запознали са се преди шест години в Лондон, взаимна е любовта им към африканското изкуство и американския фолк арт, взаимно ценят работите си, макар методите им да са твърде различни. Хаке съчетава колажа с рисунки и живопис и работната му площадка е компютърът; Хайек пък предпочита молива, боите и четката.

“Искам да виждам, да усещам и опитвам боите, казва той, компютърът ме прави меланхоличен”.

Различни, в известен смисъл дори взаимно оборващи се са тъй стиловете и техниките на илюстрациите, включени в берлинската изложба.

Илюстрацията като изразно средство на нов визуален стил, примесващ класическата техника с колажа и експериментите, осъществими с помощта на лептопа или пък компютъра. Езикът на тази нова илюстрация е свеж, достъпен и хумористичен. Рисунките примесват типография, графити, графичен дизайн, мода; влиянията се простират от графиката и витража до поп-арта.

“В това изкуство се крие огромен потенциал, който все още не е разкрит от пазара на изкуството", казва кураторът Паскал Йохансен.

Изложбата представя пионерите на поколението германски илюстратори, утвърдили се през последните години в уеб-дизайна, медиите и рекламата. Много от тях водят “двойствен” живот: работят за реномирани издания като “Ню йоркер” и “Роулинг стоун”, успоредно с това създават самостоятелни творби, които по новому дефинират графичното изкуство, водещо началото си от библейските илюстрации през Средновековието. Някои от художниците са затрупани от международни поръчки. Илюстрациите, включени в берлинската изложба, не са направени обаче по поръчка; те са плод на спонтанна идея, игра на въображението с възможностите на изкуството, обогатяващо се включително благодарение на модерната визуална техника.

Преди осем години американското списание “Уолпейпър” подпомогна ренесанса на илюстрацията; списанията и рекламата откриха чара на аналогията, ръчното изделие, нерепродуцираната творба. Добрата илюстрация внушава автентичност, каквато и най-реалистичната фотография не може да постигне. “Има глад за рисунки”, казва Олаф Хайек и има предвид рисунките, които не копират, а създават нещо ново - рисунките като израз на субективното светоусещане и светоглед, като предизвикателство за възприятието. Авангардни списания от рода на “Квест” от няколко години все повече залагат на илюстрацията, а журнали като “Цицеро” и “Парк авеню” вървят по стъпките им. В сравнение с Америка и Великобритания обаче изразните възможности, които илюстрацията предлага, все още слабо се използват в Германия. Повечето издатели продължават да залагат на фотографията. Германците предпочитат сигурното и изпитаното, трудно преодоляват задръжките си спрямо непознатото и авангардното.

В Америка Олаф Хайек е звезда. Прави илюстрации за “Ню йоркер”; рисувал е шаржове на известни творци, театрални плакати.

“Наричат ме артист и ме представят на разни светски партита, мениджерката ми постоянно ме ангажира за някакви срещи с кого ли не”, казва Хайек.

Издигнал се е включително благодарение на дързостта си – от самото начало изпращал работите си само най-добрите издатели в бранша. Кариерата му започва преди 13 години в “Зюддойче цайтунг”, където макар и още новак, Хайек се ползва със завидна свобода. “Имах голям късмет, споделя той, не се налагаше да правя нещо, което не ми е по вкуса”. Но най-важният му залог за успеха е вярната стратегия: само онзи, който има и подържа неподражаем стил, бива забелязван сред масата поръчкови илюстратори. В Германия на илюстратора все още се гледа като на един вид поръчков изпълнител. Лицето на художника, който стои зад илюстрацията, най-често остава непознато на публиката. “Някои хора се изненадват, като видят, че не изглеждам точно като рисунките си”, шегува се Мартин Хаке.

Неговите рисунки нямат общо с натуроподобието и реализма. Излъчват чара на наивни детски рисунки и комизмът им се дължи именно на детинския, невинно-несвенлив поглед към света. Неслучайно са спечелили редица награди в чужбина. В Германия авторът им е все още малко познат. Но пък подобно на други негови колеги, прихванали искрата на творческото търсачество, има сега шансът да покаже истинското си лице.