1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Предпоставки за голяма коалиция в Германия

Въпреки всички програмни противоречия между партиите, като се започне от гражданската застраховка и се стигне до увеличението на данъка добавена стойност, очевидно много от избирателите желаят сформирането на хармоничен съюз между Социалдемократическата партия и ХДС и ХСС. Това в края на краищата е израз на додемократичния романтизъм: в случай на нужда гласът на народа преодолява различията, след което

– и партийните граници

Големите реформаторски проекти като например превъоръжаването, източната политика, двойното заключение на НАТО, обединението на Германия, въвеждането на еврото, а и последната реформа в трудовото законодателство независимо от острите противоречия бяха проведени и без съществуването на голяма коалиция. Демокрацията живее от споровете по отношение на правилната посока на пътя. Същевременно ясно е и следното: Герхард Шрьодер не би станал заместник на Ангела Меркел като канцлер. Но след Герхард Шрьодер Социалдемократическата партия не би искала да следва досегашния реформаторски курс, а би искала да се обърне. В кабинета на една евентуална голяма коалиция черните и червените министри биха се шпионирали един друг до пълно бездействие, а всеки милиметър от терена на властта би се отстоявал като изходна позиция за следващите избори. Германия определено няма възможност да прахоса толкова много време.

Абендцайтунг твърди, че действително голямата коалиция носи със себе си поредица рискове. Преди всичко тя би представлявала един съюз на губещи. На първо място сред тях са Социалдемократите, които в най-добрия случай биха се явявали по-малкия партньор в един подобен съюз – с прекалено износен персонал. Но и Ангела Меркел като канцлер би била много заета да успее със заемането на водещата позиция на шефското кресло. Още от първия ден на поста си тя би се сдобила с позорното петно – че е проиграла уникалните възможности за смяна във властта. Изразители на недоволството биха били всичките 11 самоуверени правителствени ръководители на федерални провинции от Християндемократическия и Християнсоциалния съюз – от Щойбер до Вулф. Те ще установят потвърждението на резервите си чрез Меркел и ще имат още по-малко желание да пренебрегнат интересите на своите провинции заради едно недолюбвано федерално правителство.

Според Нойес Дойчланд – вероятно министрите Айхел, Клемент и Шили /които са поддържници на голямата коалиция/ полагат грижи затова на социалдемократа Шрьодер да се гарантира този минимум поддържка, който той не е заслужил. Техният опортюнизъм и прибързана фамилиарност по отношение на ХДС и ХСС биха могли да разстроят всички, за които не властта, а социалдемокрацията в политиката е над всичко. Настоятелните апели – и никой не знае това по-добре от федералните граждани с опит от времената на ГДР – обичайно следват залеза на боговете. И в повечето случай не удържат посоката на движение. Шрьодер би трябвало да е наясно с това, но при всички случаи дребнавите престрелки на неговите партийни съмишленици са мерзки.

Остзее Цайтунг смята, че най-вече загрижените за своите постове министри са в състояние да открият чара на голямата коалиция. А канцлерът и неговият доверен партиен лидер могат само сравнително безпомощно да наблюдават. Не само заради това – стига! Крехката сламка, чрез която Социалдемократическата партия би желала да се задържи във властта и след парламентарните избори на 18 септември, е в политическото обединение с ХДС и ХСС. Като в случая става дума за временна опиция, и то – без Герхард Шрьодер. Тъй като той е привърженик единствено на червено-зелената коалиция, или в краен случай – на заемането на канцлерския пост начело на голяма коалиция. Шрьодер или трябва да спечели, или ще се раздели с политиката.