1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Предпазните клаузи

Независимо от интерпретациите на съпътстващите мерки, които ще съпровождат присъединителния договор, от тях има нужда. Кои са причините? На този въпрос се спира Еми Барух

default

Може би най-актуалната тема в последните дни, която се обсъжда в политическите среди и в Брюксел, и в София, е свързана с предпазните клаузи, които ще съпровождат България и Румъния при тяхното официално встъпване в елитния европейски клуб. Извън икономическата логика, налагаща подобни мерки, темата е интересна и поради това, че е благодатна за разнообразни политически спекулации.

Заради чувствителността на гражданите от доскоро спокойния Запад

медиите в Англия, Франция, Дания и Холандия например се опитват да внушат, че зад това понятие стоят сериозни бариери, които ще ги предпазят от наплива на българи и румънци и ще гарантират по-нататъшното разширяване да е плавно и незабележимо.

Заради достойнството на новодошлите, заради акустиката вътре в двете крайдунавски държави, където не липсват евроскептици, както и заради дипломатичния тон по отношение на лидерите в София и Букурещ, отново същите медиатори се опитват да намерят приемлив синоним на понятието предпазни клаузи, който да щади самочувствието и да не изглежда дискриминационен.

Мерките, които ще съпътстват приемането на България и Румъния имат и подходяща вътрешнополитическа употреба:

На първо място от опозицията:

Ако се стигне до членство, при което на България бъдат наложен ограничителни клаузи или други видове предпазни механизми, ДСБ ще поискат вот на недоверие на правителството. Това заяви преди няколко дни Иван Костов в изявление от името

на групата по повод началото на новата парламентарна сесия.

Очаква се като продължение на тази позиция кандидат-президентската двойка на десницата да постави идентичен акцент в кампанията и да напомни, че предпазните клаузи означават, че Брюксел вече няма да дава европейски пари на корумпирани български управници.

В същото време, както каза след срещата си с Оли Рен министърът на външните работи Ивайло Калфин: “В съпътстващите мерки няма да има нищо необичайно. … След като сем се съгласили да приемем предпазни клаузи в присъединителния си договор, е нормално да има интерес от страна на Европейската комисия какво се прави в България пред първите три години.”

Българските медии използват темата според собствените си пристрастия и ориентири. По силата на логиката, че добрата новина не е новина, акцентът се поставя на безпрецедентния СЛЕДприсъединителен мониторинг – такъв е синонимът, който се тиражира в публичното пространство.

Независимо от наименованията, едно е ясно – мониторинг ще има. И това е добре. Повече за България, отколкото за Европа. Защото ние без съмнение ще станем членове на ЕС на 1 януари 2007-ма и без съмнение ще бъдем най-бедният член на съюза…