1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Предколедна България

За какво ни говори липсващата коледна укрсаса в българските градове? На този въпрос се спира Явор Дачков

default

Две седмици преди Рождество Христово София изглежда тъжна и тъмна. Такива са и повечето градове в страната. Почти нищо не подсказва, че идва Коледа, а откъслечните скромни украси, висящи самотни лампички и пеещи кукли на гърчещ се дядо Коледа само подсилват впечатлението за унилост. България сигурно е една от страните с най-много официални празници и най-малко празнично настроение. Може би е по-редно да говорим за нерабтни дни, а не за празници. За съжаление такъв изглежда е и денят на Раждество Христово. Един празник в който Църквата отбелязва раждането на Спасителя. Денят в който Бог посещава историята и я променя завинаги. Денят на Рождество е може би най-уютния и топъл по излъчването си християнски празник. Сигурно, защото с въплъщението си сам Бог отново е благословил материалния човешки свят, сътворен от самия Него. Сцената в пещерата с Мария и Йосиф, мъдреците, пастирите и животните, струпани около Младенеца е сцената на прибраното при своята човечност човечество. Човечност, която се осмисля и намира дълбоките си основания само при Бога. При Неговото импровизирано от слама рожденно легло и при дървения Му кръст. Само там човек, ако не е преднамерен, може да разбере и да усети в дълбочина своята човечност, нейните основания, нейния произход. Ето защо християните украсяват своите къщи, своите улици, своя свят, сякаш за да покажат как този свят се е преобразил, променил, засиял след раждането на Спасителя. Украсата не е кич, както у нас е прието да се мисли. Тя е знак, който само ни напомня колко топлина, красота и любов ни е дарена от Създателя. Външната украса говори за вътрешната красота, а липсата на първата е знак за липсата на втората. Ето защо унилите, тъмни и окаляни предколедни български улици говорят за огромната празнота, която сме освободили в душите си, след като сме прогонили от тях Бога. Него го няма между нас, а поради тази причина и ние самите не сме помежду си. Отчуждени от Него се отчуждаваме едни от други, а в крайна сметка и от самите себе си. Не липсата на пари, нито на образование, нито на исторически късмет са причината за нерадостния живот, който мнозинството от българи водят. Причината е в липсата на една мисъл, едно трепване на сърцето, един тих вътрешен глас, който да ни подскаже къде е истинската радост. Или по-точно – Кой е тази радост. Онзи, Който преди 2000 години дойде в този свят, за да го преобрази, облагороди и спаси.