1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Преди 69 години, на 10-ти май, нацистите извършват позорните аутодафета

Ото Буш припомня за мрачните събития от 10-ти май 1933 година:

йозеф Гьобелc - един от вдъхновителите на аутодафетата на 10. май 1933

йозеф Гьобелc - един от вдъхновителите на аутодафетата на 10. май 1933

”Предайте всичко ненемско на огъня. Против класовата борба и материализма. За народната общност и идеалистическия мироглед: предавам на огъня писанията на Карл Маркс и Кауцки!”

Денят е 10-ти май 1933-та. Място на действие: Берлин. Както тук, в столицата на Райха, така и на много други места из Германия лумват клади. Най-вече в университетските градове. Германската литература безмилостно се ”чисти” от всичко, което не се харесва на новите властници. В рамките на тези акции, продължили няколко седмици, са изгорени стотици хиляди книги.

”Предавам на огъня писанията на Хайнрих Ман, Ернс Глезер, Ерих Кестнер!”

Поетът-нацист Ханс Йост намира за този вид ”борба” елементарна обосновка:

”Преобразувание с исторически измерения като националсоциалистическата революция не може да се спре пред масите, на които се създава поезия и литература; защото младиятй ритъм прозвучава осезаемо и в севещните храмове на музата. Поради това се разбираше от само себе си, че най-неотложната задача след завземането на властта беше радикалната чистка на германската писменост от чужди на рода и разлагащи елементи.”

”Предавам на огъня писанията на Емил Лудвиг Кон!”

Организаторите гледат на изгарянията на книги като на символичен акт. Така както в древността се е вярвало в пречистващото и лекуващо действие на огъня, така сега се предприема опитът за унищожаване на духовните основи на омразната за нацистите Ваймарска република.

”Предавам на огъня писанията на Ерих Мария Ремарк!”

В Германия не се надига накяква заслужаваща споменаване съпротива срещу аутодафетата. Книготърговци и издатели реагират опортюнистично. Образованото гражданство ги възприема, разминавайки се с истинския им характер и не разбирайки политическата ситуация, като ”студентски шеги след много бира”. И зад граница реагират по-скоро с присмех на този, както го наричат ”изблик на студентско престараване”.

Сред малцината писатели, разбрали истинското значение на ставащото и открито изразили това, е Томас Ман, писателят-нобелист от 1929 год. Ман емигрира още в 1933 год. в Швейцария, преди да отпътува в 1939 за САЩ. Когато философският факултет на университета в Бон му отнема почетния докторат, Томас Ман пише писмо до декана, в което между другото се казва:

”През тези 4 години на изгнанието, което би било твърде разкрасяващо да назова доброволно, тъй като ако бях останал в Германия или се бях завърнал в нея, вероятно нямаше да съм вече сред живите, никога не съм преставал да се замислям по странните пътища на съдбата в моето положение. Не съм си помислял даже, че на зряла възраст ще прекарвам времето си като емигрант, лишен от имот и анатемосан, в твърде необходимия протест.”

И изисканата Рикарда Хух доброволно напуска ”Пруската академия на изкуствата”. В писмо до президента на академията тя пише:

"Онова, което предписва сегашната правителство на националното съзнание, вече не е моята Германия. Централизацията, принудата, бруталните методи, оклеветяването на инакомислещите, самохвалството – смятам ги за ненемски и зловещи. С настоящето заявявам, че се отказвам от членството си в Академията".

Точно два месеца преди Рикарда Хух да напише това писмо, един престъпник се самопрепоръчва на сънародниците си за правителствен ръководител в Берлинския дворец на спорта по следния начин:

"Германски народе, дай ни 4 години време, и аз ти се кълна, че така както съм встъпил в тази длъжност, така и ще си отида".

Очевидно малцина разбират повелята на времето. Аутодафетата на 10-ти май 1933 год. са твърде точен и зловещ признак за последвалите ги мрачни събития.