1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преди 50 години беше прекратено расовото разделение в американските училища

Как изглеждат нещата днес и има ли равнопоставеност в образованието?

Афроамериканецът Оливер Браун от Топека на времето се превърна в символ на проблема за расовата дискриминация в училищата. През 1951 година той завежда процес, поради това, че дъщеря му Линда е принудена всеки ден да ходи по един час, за да стигне до училище, в което се учат само чернокожи деца. Всички останали по-близки училища са резервирани само за бели. От всичките 18 училища в града по онова време има само 4 за американци от африкански произход. На 17 май 1954 година Браун, както и 200 други тъжители печелят делото. Расовата сегрегация в училищата е обявена за незаконна. А как стоят нещата днес ? 50 години след решението на съда, определящи за доброто образование са вече не расовата принадлежнсот и външния вид, а парите - фактор, по който учениците от африкански произход често пъти са в по-неблагоприятни позиции.

Клетва

Клетвата пред американското знаме - полагана всеки ден в американските училища - е може би единственият свързващ елемент. Иначе разделителните линии са съвсем ясно забележими и то навсякъде в САЩ. Делението мужду черни и бели беше прекратено със съдебното решение от преди 50 години. Валидният дотогава принцип за еднаквото, на разделно обучение, беше изоставен. Само че 50 години по-късно, разделението все още е важна тем - смята писателят Луис Родригес, който изнася лекции по този въпрос пред американските ученици. Той казва:

Родригес:

"Виждал съм и смесени класове, но това е изключение"

Според него в днешно време в добрите училища се виждат ученици от бялата раса, както и азиатци, а в по-слабите паралелки и училища - учениците са чернокожи, както и латинос - децата на преселници от испанско-говорящите страни.

Кой е определящият признак, по който училищата се делят на добри и лоши в САЩ ? Парите. Обществените училища в повечето федерални щати се финансират от данъка върху земята. Това означава, че там, където поземлената собственост е скъпа, има и много пари за образование, а където цените на недвижимите имоти са ниски , остават и малко средства за училищното образование. Самира Ахмед от Ню Йорк, която се застъпва за по-добри модели на финансиране на училищата, описва проблема така :

Ахмед:

"Ако се преместя да живея извън границата на града, за мен и моето дете се дават 20 до 25 % повече средства за образование. А това означава, че там получавам по-добро образование."

През последните десетилетия, училищата в американските градове ставаха все по-лоши, докато тези в по-богатите предградия - все по-добри. Тази тенденция се наблюдава в цялата страна. Затова исканията на учениците на различни протестни демонстрации са свързани с искането на пари. Само осигуряването на еднакви възможности за училищата може да премахне новото деление по финансов признак в американското образование.