1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Преди 5 години НАТО задейства своя член пети срещу тероризма

В учредителните документи на НАТО от 1949 година е предвиден извънреден случай, в който съюзничките реагират на нападение срещу една или повече от тях – това е прочутият член пети от Североатлантическия договор. През 1949 година този член имаше за цел да предпази страните срещу нападение от СССР или негови сателити. Но 50 години по-късно се оказа, че за пръв път е задействан след тетористични нападения. Това се

Атаката на 11 септември 2001

Атаката на 11 септември 2001

�лучи точно преди 5 години, на 2 октомври 2001, малко след атентатите в САЩ.

Атентатите срещу СТО в Ню Йорк и срещу Пентагона във Вашингтон шокираха света. В главната квартира на НАТО също беше обявено извънредно положение. Три седмици по-късно в Брюксел на извънредно заседание се събра Североатлантическият Съвет. При закрити врати извънредният пълномощник на Вашингтон Тейлър представи доказателства, че следата води към Осама бин Ладен и неговата терористична мрежа Ал Кайда. След срещата ГС на НАТО Джродж Робъртсън обяви:

“В резултат от брифинга вече е ясно, че нападенията срещу САЩ на 11 септември са били направлявани отвън и могат да се смятат за акт, който се визира от член 5 на Вашингтонските договори. Член пети е в пълна сила.”

Този член пети е сърцевината на Североатлантическия договор от 1949 година. Той съдържа задължението за взаимна военна подкрепа в случай на външна атака. Дословно член пети гласи: “Страните се договарят, че всяко въоръжено нападение срещу една или няколко измежду тях в Европа или в Северна Америка ще се смята за нападение срещу всички тях.”

През 1949 година естествено на преден план е била опасността от нападение на комунистически страни срещу Западна Европа – тогава Студената война вече бе започнала. По онова време никой не може да си представи, че член пети ще бъде заедйстван тъкмо от САЩ за нападение срещу тяхната територия цели 50 години по-късно.

В началото на октомври 2002 на дневен ред стояха няколко въпроса. Първо – каква помощ може да се предостави на САЩ, след като те са без съмнение най-мощната военна сила в НАТО? И второ: как да реагира НАТО, след като САЩ са били нападнати не от държава, а от терористична организация?

Първият въпрос бързо намери отговор. Позовавайки се на член пети САЩ поискаха допълнителни разузнавателни самолети АУАКС, с чиято помощ да се подсигури въздушното пространство над САЩ. Тази мисия беше с ограничен срок от няколко седмици. Освен това НАТО взе решение за дългосрочната програма Актив Индейвър, в чиито рамки кораби на НАТО вече пета година патрулират в Средиземно море. Междувременно в тази операция вече участва и руският флот, което е малка сензация. Та нали първоначално член пети беше замислен тъкмо като възможна реакция на нападение на Съветската армия. Днешният германски министър на отбраната Франц Йозеф Юнг също не може да повярва на очите си:

“Преди няколко години изобщо не можех да си представя, че Русия ще участва в операция при задействан член пети. Но такава е действителносттта.”

За мнозина може да прозвучи изненадващо, но всички останали операции на НАТО от последните пет години нямат нищо общо със задействания член пети, макар че на пръв поглед и мисията в Афганистан срещу талибаните, и антитерористичната операция в Африканския рог изглеждат свързани с нападенията от 2001 година. Все още не е ясно докога ще остане в сила решението да се задейства член пети. Просто никой в НАТО не може да предскаже когато борбата срещу тероризма ще бъде обявена за приключена. А в Североатлантическите договори няма конкретни указания как приключва действието на член пети.