1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Преди 30 години оставка подаде германският канцлер Вили Бранд.

Синът на ГДР-ския шпионин Гюнтер Гийом, чието разкритие доведе до оставката на канцлера Бранд публикува мемоарната книга “Чуждият баща”:

Вили Бранд: /архивен запис/

”Тази вечер заявих на Федералния президент, че подавам оставка и по този начин поемам политическата и личната отговорност за небрежностите във връзка с шпионската афера. Това решение не можеше да бъде взето от никого другиго освен от мен самия”.

Това изявление Пиер Гийом чува преди 30 години по радиото. След дните на несигурност и съмнения тоокончателно определя за него самоличността на родителите му. Т.е. онова, което от дни наред твърдят вестници и телевизии, се оказва вярно. Родителите му са шпиони на ГДР. До този момент 17-годишният Пиер няма понятие за двойнственият им живот, както описва в книгата си ”Чуждия баща”:

Пиер Боом:

”В този момент имах усещането, че някой е изтеглил почвата изпод краката ми. Дотогава все още можех да изтласквам от съзнанието си всичко, което би могло да ми отнеме бащата. Сега обаче трябваше да призная пред самия себе си, че един канцлер не подава оставка само заради смътни подозрения.”

До две седмици преди оставката на Бранд Пиер Гийом е съвсем нормален тийнейджър. Наистина родителите му работят в правителството, но в столицата Бон това не е нещо необичайно. Семейство Гийом живее в среднобуржоазна социалдемократическа среда, определяща за политическите кариери на майката и на бащата. Майката Кристел Гийом успява да стане секретарка в държавната канцелария на федералната провинция Хесен, а бащата Гюнтер след дългогодишна дейност за ГСДП става личен референт на федералния канцлер Вили Бранд. Когато Гийомови са арестувани от Федералната криминална служба през месец април 1974 год., семейството обаче има зад гърба си и втори вид кариера: от 20 години те шпионират като ”разузнавачи в името на мира”, както официално се наричат агентите на ГДР. Втората им самоличност остава неразбрана дори и от сина им Пиер, тъй като родителите никога не се изказват положително за ГДР.

Боом:

”Това беше за мен тогава толкова не за вярване, че дълго време не можех да приема истината. Всичко, което знаех до момента, та нали съм роден във Франкфурт на Майн, и си мислех, че всичко е наред с родителите ми, че те са нормални граждани на Федералната република, се обърна с главата надолу и доведе първоначално за мен до силнаа неувереност. Така че много неща не схванах и трябваше да ги разбирам на парченца с години наред.”

През декември 1975 год., година и половина след ареста, Гюнтер и Кристел Гийом са осъдени на 13 и на 8 години затвор. По това време синът им Пиер живее вече от няколко месеца в източен Берлин. Това решение той взима по ностояване на баща си и адвоката му.

Боом:

”Когато проявих колебание, адвокатът се посвети изцяло на тази цел. Той заяви наистина, че решението си е изцяло моя работа, но решение срещу ГДР би било решение против родителите ми. Защото само в другата Германия след освобождаването на Гийомови би било възможно семейството да се събере отново. Адвокатът ми го казваше, кога дружески, кога твърдо, кога уж между другото или пък формулирано като заповед."

В Берлин започва един живот-търсене. Въпреки че Щази е негов опекун и редица привилегии, като собствен телефон и редовни посещения при приятелите му на запад, Пиер твърде трудно свиква с живота в ГДР. Той прекъсва гимназия, сменя на няколко пъти работните си места, става в крайна сметка фотограф.

Боом:

”Нещо повече: тези първи годин в ГДР бяха пътешествие между световете. Между старата родина на запад и новата на изток. За първите две години определяща беше надеждата, че майка ми и баща ми скоро ще бъдат разменени, че семейството ни ще се събере пак и аз най-сетне ще получа отговор на всичките си въпроси.”

Трае обаче 6 години докато Кристел и Гюнтер Гийом са освободени и заминават за ГДР, където ги посрещат като герои. Шефът на тайната служба Маркус Волф им връчва ордена за заслуги към отечеството и вила край едно езеро. Към това се прибавят другите предимства на ”фирмата”, както наричат Щази посветените, например специални порциони и западни стоки. Гийомови свикват бързо. Не уреждат обаче отношенията със сина си.

Боом:

”Когато баща ми бе разменен с ГДР през 1981 год., бях на 24 години и имах много въпроси, а не можех да преглътна отказа на баща ми да отговори на тези въпроси, както и това, че той така бързо се напасва към режима в ГДР. В резултат баща ми ми остана чужд.”

Следва скъсването с бащата. Пиер Гийом, който междувременно е създал собствено семейство, се опитва да се отърве от задушаващата прегръдка на Щази, защото тайната служба контролира практически целият му живот. В крайна сметка той взима решението, да се изсели със семейството си на запад. След известни разправии Щази пуска на свобода сина на най-големия си шпионин. Само че с единственото условие: да промени името си. Оттогава той се нарича Пиер Боом, приемайки името на баба си. Онова, което остава за Пиер Боом, е разочарованието от бащата, с когото така и не успява да се опознае истински и в чиито политически мотиви се съмнавя до ден днешен:

Боом:

”Той не беше, този е изводът, до който стигнах, убеден комунист. Според моето убеждение той имаше наистина две самоличности. 20 години от живота си, което не е малко, е служил на двама господари – единият е Маркус Волф, шефа на външния шпионаж на ГДР,а другият, когото също уважаваше, беше Вили Бранд. Той беше затънал в тази лична дилема. Убеден съм, че той така и остава до смъртта си чужд на самия себе си."