1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Предизвикателствата пред новия македонски премиер Бучковски

Икономическото положение е лошо, безработицата е висока, а подобрение не се очертава - по този начин може да се обобщи изходната ситуация на Бучковски, който миналия уикенд получи благословията на парламента в Скопие и вече е македонски министър-председател.

На Владо Бучковски може да се завижда точно толкова малко, колкото и на двамата му предшественици, които през тази година вече станаха жертва на вътрешнополитическото износване. Роденият през 1962 година в Скопие политик сега ще трябва да поддържа курса на едно правителство с представители на различни етнически групи, които често пъти не са единодушни даже и по това, дали преследваната от тях цел се намира отляво или отдясно на борд. Липсата на единство между воденото от Бучковски Социалдемократическо обединение и Демократическия Съюз за интеграция, воден от бившия албански бунтовник Али Ахмети остава прикрито по светогледни въпроси, затова пък припламва абсолютно винаги, щом се обсъждат етнически теми. Ахмети се стреми да изкара колкото се може повече привилегии за своята политическа клиентела - албанското малцинство, което представлява една четвърт от населението на държавата - и то още преди местните избори, предвидени за идната пролет. Бучковски пък - не може да си позволи да остави у славянско-македонската част от населението вчепатление, че е прекалено отстъпчив пред албанците. Неговият предшественик на премиерския пост - безпартийният икономически експерт Хари Костов, не можа дълго да издържи на политическата парализа, произлизаща от цялата тази борба за надмощие и подаде оставка. Предшественикът на Костов пък - сегашният президент Бранко Цървенковски в края на мандата си като премиер беше толкова непопулярен, че кандидатурата му за държавен глава беше възприета като опит да се оттегли от актуалната политика.

И от двете страни на етническата пропаст, разделяща Македония на две , още отсега се знае едно : Бучковски не е човек, който насъсква и разпалва омраза. Като министър на отбраната през 2001 година той беше част от една доста нетрайна коалиция между двете най-силни по онова време партии, представящи македонските славяни и етническите албанци. По онова време Македония се намираше на ръба на гражданската война, която бойците на Ахмети по всяка вероятност биха водили с огромно удоволствие. По онова време Бучковски зовеше към максимално успокояване на страстите и умереност и използваше лошо въоръжената и недобре обучена армия крайно предпазливо. В качеството си на министър на отбраната той беше и първият политик на своята партия, който посети съседно Косово, където проведе разговори с албанските политици в Прищина. Подобни стъпки, както и настояването му за прекрояване на македонското териториялно деление на общини, му спечелиха уважението на Брюксел. В неговата собствена партия - обратно - готовността на Бучковски за компромиси е силно оспорвана, защото се осъзнава като предателство спрямо интересите на македонските славяни. Бучковски, който от 1999 година насам е доцент по Римско право в Университета в Скопие, много скоро може да почувства недоволството от собствените си среди и политически да се окаже в затруднено положение, също както и предшественици си.