1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Предизвикателствата пред българската образователна система

Както обикновено на днешния ден българското училище отваря вратите си за началото на новата учебна година. И както обикновено от 15 години насам, ученици и родители се сблъскват с неизбежния въпрос за качеството, равнището и насоките на българско образование. Георги Папакочев

Училището започва

Училището започва

Според данни на Националния статистически институт през миналата година 21 хиляди български деца са напуснали класните стаи. Причините – както чисто икономически, така и липса на интерес към преподаваните предмети. Поради демографската криза, изразяваща се в ниска раждаемост, всяка година се затварят десетки училища, а стотици учители остават без работа. Нерядко липсата на училища в малки населени места принуждава техните неколцина ученици да ходят с километри пеша за да получат образование. Оскърбително ниското заплащане на учителите от друга страна води до отлив от тази професия на специалисти по основни учебни предмети. Крайно недостатъчните средства за подържане на училищните сгради и тяхното оборудване със съвременни учебно-технически средства превръщат българското училище в западнала и непривлекателна инснтитуция, която с всяка изминала година се отдалечава все повече от европейските и световни стандарти. Сега разходите за образование в България възлизат на 4.1 процента от БВП, докато в повечето европейски държави те надхвърлят 7 – 8 на сто. Според официални данни на този етап България дава за образование с 20 на сто по-малко пари под средното равнище в ЕС.

Възниква въпросът – възможно ли е изоставането да бъде наваксано и съществува ли политическа воля за това?

В тишината на лятната политическа ваканция министърът на финансите Милен Велчев лансира в печата идея за пробив в образователните концепции и предложи тази есен, политическите сили да приемат консенсусно, надпартийно споразумение за дългосрочни инвестиции в българското образование.

Но дори да се абстрахираме от пропагандната тяга на предстоящите догодина парламентарни избори и от малко странния факт, че не образователния, а финансовия министър прави предложението, в него се съдържат редица положителни моменти с оглед предстоящото през 2007 година членство на България в ЕС. Според Велчев младите поколения, които той странно защо нарича ”новите българи”, трябва да бъдат грамотни в европейския смисъл на думата и да са способни да работят в Европа не само като технически и обслужващ персонал. Тази ”съвременна грамотност”, според финансовия министър, има минимум три императива, а именно самостоятелно мислене, компютър и английски, сиреч чужд, език. Ако българските политици успеят да се разберат поне по два от трите приоритета, «България няма да остане в мазето на Европа”, смята Велчев.

Впрочем летните "прозрения" на финансовия министър се появяват само 9 години, след една Кръгла

Маса, на която най-авторитетните европейски индустриалци формулират т.нар.”Фундаментални умения на бъдещия гражданин на Европа”. Сред тях са владеене на официалния за всяка страна език; разбиране основите на математиката и природните науки с цел по-лесното спряване с новите технологии; критично мислене; стратегии и техники на учене, гарантиращи овладяване на нови умения и адаптирани към нови ситуации; комуникативни умения, които включват владеенето на други европейски езици; социални умения; умения за работа в група; чувство за отговорност и самодисциплина; способност за вземане на решения; чувство за принадлежност, умения за оценка и управление на риска; инициативност, любознателност и творчество, готовност за служба на интересите на общността и обществото и гражданска отговорност. По-късно, през 2000-та година тези формулировки залягат в същината на Лисабонската стратегия за образованието и подготовката на гражданите на ЕС.

Но, както се казва "По добре късно, отколкото никога". Защото ситуацията около българското образование е наистина особено тревожна.

През последните 15 години политическите партии и кабинети в страната подлагаха на глуповати експерименти една от най-деликатните сфери на общественото битие – образованието. В крайна сметка то беше съсипано до степен при която да не е в състояние да осигурява необходимите за икономиката и развитието що-годе подготвени кадри. Безконтролно нароилите се частни средни, специални и висши училища, също не можаха да повишат равнището на подготовка в ламтежа си към печалби и рехавия надзор от страна на образователното ведомство. Позорната система на частните уроци, без която ученик от общинско училище практически няма никакъв шанс да пробие по-нагоре в образованието, продължава да бъде толерирана и да изстисква последните средства на иначе готовия на всичко за образованието на децата му българин.

Впрочем, въпреки положителния образователен "порив" на финансовия министър Милен Велчев и окуражителните сигнали идващи от политическите сили, сериозния дебат около проблемите на българското образование дори не е започнал. Та кой политик ще се занимава с подобни неща, когато изборите чукат на вратата и започва жестоката битка за политическото оцеляване!

На вратата, обаче, чука и членството на България в ЕС както и ключово важния въпрос: ще бъдат ли младите българи "общите работници" на Европа или те заслужават нещо повече.

Подобно съдържание