1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Предизвикателствата пред България с оглед на членството в ЕС – Интервю с Гернот Ерлер

2005 е решаваща година за България – това мненесие застъпва в интервю за Дойче Веле Гернот Ерлер, заместник-председателя на социалдемократическата фракция в Бундестага и председател на Германо-българския форум. С него разговаря Румяна Таслакова

default

Политическите рамкови условия, очакванията към българската политика и посланието към българската политика с оглед на очакваното приеманe в Европейския съюз – това бяха централните теми на изявленията на Гернот Ерлер във вторник пред около 100 германци и българи в Българския културен институт в Берлин. “2005 – решаваща година за България” – под това заглавие Гернот Ерлер бе поставил изказването си. След последвалата дискусия имах възможност да разговарям с г-н Ерлер. Ето как той скицира с рамковите условия в навечерието на подписването на договора за присъединяване на България към Европейския съюз:

“България е изправена пред две важни решения: решението в Европейския парламент на 13 април във връзка с договорите за приемането на Румъния и България и подписването на договорите на 25 април в Брюксел в рамките на Общия съвет. След това на пръв поглед ще изглежда, че десетгодишният процес, който започна през 1995 година с молбата за членство, ще е приключил, обаче на България ще предстоят още 21 месeца, в които Европейският съюз очаква още значителни усилия от България, за да изпълни предпоставките за членство. В тези месеци ще има твърде строг режим от контролни мерки, така че членството може да се чества, но и ще трябва да се положи още мнвого труд”.

Какви са очакванията към българската политика, какво трябва да бъде направено още от българска страна?

“Според публикувания през октомври миналата година доклад за българския напредък има значителен дефицит – главно в областта на правосъдието, борбата с организираната престъпност и корупцията, както и в областта на вътрешната политика, включително и въпроса за реализирането на правата на малцинствата. През идните месеци ще се организарат редица така наречени Peer-Review-Missions - това са комисии, които ще контролират развитието в определени области в България с цел да установят какъв напредък е отбелязан. През февруари тази година бе проведена мисията в областта на “вътрешната политика и правосъдието”. Въз основа на тази мисия ще бъде публикуван доклад и ще бъдат съставени списъци на още неизпълнените задачи. Ще се се направи опит да се мотивира българското правителство да се справи по възможност най-бързо с тези задачи. Става дума за ясно структуриран процес. През тази и следващата година ще бъдат представени годишни доклади за напредъка на България, които ще съдържат останалите още нерешени задачи. Така може да се каже, че предстоящите
21 месеца ще са са свързани със значителен стрес що се
отнася до трансформационния процес в България».

Вие казахте, че настроението в Европейския съюз се е
променило.

“Настроението се промени не вследствие на отрицателни наблюдения и оценки на резултата от първото голямо разширяване на ЕС на 1 май 2004 година, а поради проблеми, изхождащи от страни-кандидатки. Така например кратко след смяната на правителството, Румъния поиска преразглеждане

на някои от главите. Освен това бе установено известно

забавяне на процеса за изпълнение на задачите, които предстои още да бъдат решени и – което бе много драматичен момент – оповестеното за днес започване на преговори с Хърватия ще

бъде отложено поради незадоволителното сътрудничество с Международния трибунал в Хага. Това са отделни факти, които доведоха да променено, критично настроение спрямо страните-кандидатки. А поради това настроение със сигурност ще нарастне натискът те да се захванат активно с изпълнението на още нерешените задачи”.

С какво трябва да се съобрази българската политика особено с оглед на предстoящите парламентарни избори?

“България е изправена пред трудна ситуация, за която тя няма вина, трудна ситуация поради това, че насред фазата, когато
остава още малко време за изпълнение на останалите условия
на ЕС, предстоят предизборна борба и избори на 25 юни. А предизборният период е период, в който вниманието се фокусира другаде, а не както сега в трансформационния процес. Проблемът се състои в това, че е възможно изборите да доведат до смяна на правителството. И от опит знаем, че след избори обикновено настъпва агония, т.е. по-дълга пауза на политическа недееспособност и че в миналото в България обикновено се стигаше до по-обхватни персонални промени отколкото в други страни от Европейския съюз. Тук се крие риск, защото не можем да си позволим по-дълга пауза за изпълнение на останалите задачи. Ето защо според мен би трябвало в духа на последователността на трансформационната политика и с оглед на навременното изпълнение на още нерешените задачи, въпреки предизборната борба и въпреки евентуална смяна на правителството, да се залага на досегашните експерти и да се положат усилия за последователност в българската политика. Знам, че това е високо изискване и че не е в духа на българската традиция, но искам да изтъкна още веднаж, че всички приятели на България залагат на това, че ще е налице съзнание за отговорността какъв риск би възникнал, ако България изостане. Напомням, че в целия процес е заложена мярка за предотвратяване на такъв риск: страните-членки на ЕС могат с единодушно решение да отложат с една година приемането на България – нещо, което никой не желае. Това е възможно, ако се създаде впечатлението, че към решаването на останалите задачи се пристъпва некоректно и без необходимия ангажимент. Налице е известен риск – поради предизборната борба и датата на изборите. Надявам се обаче, че българската политическа класа – ръководителят на сегашното правителство както и опозиционните партии - ще осъзнаят отговорността си и че няма да се стигне до блокиране на последователността в българската политика. Така няма да се пропилеят най-важните досегашни резултати и пътят, който още предстои, ще може да бъде изминат успешно”.

При условие, че членството се осъществи в началото на 2007 година, в България често се очаква голям икономически просперитет в много кратки срокове.

“Смятам, че въпросът колко успешно ще е европейското членство на България ще зависи в решаваща степен от развитието през идните месеци. Погрешно е да се мисли, че има само формални условия и че трябва да се изпълнят само формални предпоставки.

Всъщност най-важното е да се създадат предпоставките

България да стане конкуретноспособна в една Европа от 26 други страни. А това е все още голямо предизвикателство за България. Ето защо е от голямо значение сега да се осъществят в максимална степен необходимите рамкови условия, защато така опасността да се стигне до разочарования ще намалее. Интеграционният процес не води автоматично до просперитет. Но развитието в редица страни бе положително – впрочем това се отнася и за повечето държави, които бяха приети в ЕС през май миналата година. Така например в балтийските страни бе отбелязан най-високият прираст в ЕС – до около 9 процента;

в тези страни още през първите месеци на членството имаше положителни резултати. Бих желал това да стане и в България. Но необходими са много усилия, нещо не става автоматично, няма никакво основание да се чака със скръстени ръце, с надеждата, че европейското членство носи автоматично просперитет. Необходими са ангажимент и упорство, необходима е конкуретноспособност в областите, които са по силите на страната. И едва тогава може да се очаква просперитет. Това е известно на повечето българи. Но въпреки това тази мисъл трябва постоянно да се припомня.”