1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Предизборни страсти в България

Около 30 души с онкологични заболявания протестираха пред Министерството на здравеопазването, защото медикаментите за лечението им системно не се доставят. Според министъра на здравеоразването Славчо Богоев протестът им е политически. Из новините на в. “Дневник” - Коментар на Мирела Иванова

Предизборното време започна и официално – толкова страсти, безочливости и смайваща глупост изплуваха на обществената повърхност, че се изкушавам да сравня дните в държавата до 25 юни с всяко сериозно изпитание, което връхлита отделния човек поне веднъж в живота. Поставен в критична и тежка ситуация, изправен пред важен избор, той оголва същността си – може да се окаже подлец и да рухне под натиска на обстоятелствата, да се скапе чисто и просто, не е изключено да се измъкне с дребни хитрувания и жалки врътки, възможно е и да мобилизира силата и характера си и да се справи с достойнство.

Политическите сили и отделните им субекти сега се пържат на тоя огън пред очите ни. И всичко си лъсва, както си и трябва – та хем е смешно, хем е жалко, хем понякога заслужава и аплодисментите ни. Субектът Соломон Паси например, като човек културен и успял, се досеща да открие скулпторен парк в двора на Външно министерство, и най-предизборна да е тази идея, и най-агитационна да е реализацията й, предизвиква възторг. Съградено е нещо, неутилитарно, паметник на духа и ще остане – приближава ни хем до Европа, хем пък и до нас самите. Друг царски субект, Славчо Богоев, тъкмо наопаки, оплетен в глупаво безсилие и интересчийски кълчища– и набеждава болните от рак в политиканстване. Как нямаше един в това здравно министерство да си свърши работата като хората, и не само през този мандат – оттам някъде най-силно се пропуква увереността ни, че държавата стои зад нас, гражданите. И ето тази е причината големите организации на пациентите, най-беззащитните с други думи, да се обединят в конфедерация “Защита на здравето”, някаква болезнена сила извира от цялата работа, горчивина, че сме изоставени сами със своите паркинсони, диабети, епилепсии, множествени склерози.

Широко разпространена е и политическата склероза, довчера в една партия и коалиция, днеска в друга. Ей тъкмо тези сцени развращават и отблъскват гласоподавателите, озъбената битка за докопване на по-първо място във властта. От жълт ставаш таралеж днес, а вчера от червен си станал син – и все поради интереса, който клати феса, тук задължително се вземат предвид и мнозина от водачите на депесарските листи.

Но понеже започнахме с медицината, длъжни сме да отбележим, че някои от политическите случаи са си направо медицински случаи, вицове и нововъзникнали поговорки, главно за блондинки, поставят диагнозите.

По-важното е додето текат нашенските си политдонанми, изборни лотарии, шоупрограми с откриване на горички и традиционно посрещане на всякакви вождове с хляб и сол, стара Европа да не ни скрои шапката. Защото и там текат политически битки и граждански протести, и както и да ги определи здравният стратег Богоев, например, новото разширяване на Евросъюза може да се поотложи. Каквото и да се случи, в Европа и у дома, не е ли най-важно ние да си свършим нашата работа? Оказва се, че е най-важно.