1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Предизборната ситуация в Сърбия и ролята на Запада

“Търси се изкупителна жертва”. Така е озаглавена статия във вестник Райнишер меркур, посветена на предизборната ситуация в Сърбия. Ето по-важното от нея:

Президентството в Сърбия

Президентството в Сърбия

Над бюрото на Томислав Николич, председател на сръбската радикална партия, виси меч, при това не какъв да е, а подарък от Садам Хюсеин от времената, когато той властваше в Ирак. Томислав Николич говори нападателно, изявлението му е пропито с картини на войната, макар че той представя партията и страната си най-вече като жертва. Казано направо, този човек се чувства духовно свързан с иракския диктатор. С това Николич печели сърбите от раз. Агресивният му тон и оплакванията му от произвола на Запада съвпадат с насторенията в страната, страдаща все още от разапада на бивша Югославия. Още повече, че след загубата на Черна гора миналото лято, на ред идва следващата ампутация. Международната група за Балканите възложи на посредника си Ахтисари да предложи още до края на годината разрешение на въпроса за статута на Косово. Дори и в Белград не се съмняват в това, че решението, колкото и дипломатично да бъде опакавано то, ще бетонира пътя към независимостта на Косово, 90% от чието население са албанци. Николич използва това мнение, за да нанесе удар с меч: ”Аз няма да обвинявам правителството в това, че Косово е станало независимо, а питам: какво ще прави правителството ни на следващия ден? Ще се съгласи ли с това или ще се бори?” Николич не омже да си представи, че едно сръбско правителство няма да отстоява законна част от територията на страната му. ”Това ще означава упадъка на Сърбия”, казва той и посочва Санджак, Прешево и Войводина, вавсякъде, където малцинствата в Сърбия искат автономия. Според социологическите допитвания десният популист николич има подкрепата на 30-40% от сърбите. Партията му разполага с една трета от депутатските места и с това е най- голямата сила в парламента, макар и в опозиция. ”Сам за три дни сме в състояние да свалим правителството с протести на улицата”, казва със самочувствие Николич и добавя милостиво: ”Само че не го искаме, освен ако те не предадат Косово”.

Явно, че на останалите партии им е трудно да се противопоставят на тези призиви. Цялата ситуация в страната налива вода в мелницата на радикалите. Безработицата е 20%, брутният вътрешен продукт е намалял наполовина в сравнение с 1990-та година, а европейската перспектива ще липсва дотогава докато издирваните от Хагския трибунал Караджич и Младич са на свобода.

Досега управляващите в Белград са се сетили само за един трик, който могат да използват като противоотрова срещу радикалите: с тяхните камъни по тяхната глава. Точно затова само за няколко седмици премиерът Кощуница и президентът Тадич форсираха създаването на нова конституция, която в същината си има символично значение: в преамбюла й се казва, че Косово остава неделима част от Сърбия.52% подкрепиха конституция в нарочен референдум.

Следващата крачка са нови избори за праламент и президент в края на декември или началото на януари 2007-ма година. Кощуница упрвалява от седмици насам без парламентарно мнозинство, защото един по-малките му коалиционни партняори го напусна. Тадич обаче се радва на голямо одобрение от страна на избирателите и има всички шаносве да бъде преизбран. Освен това ръководената от него социалдемократическа партия има много по-голяма подкрепа отколкото на партията на Кощуница. И за двамата политици обаче предизобраната кампания е надпревара с времето. Шансовете им зависим до голяма степен от това, кога ще излезе решението на ООН за Косово. Ако то се появи преди изборите, Томислав Николич ще има още един коз в ръцете си. Според германски дипломат в Белград обаче правителството подклажда надежди за интегрирането на Косово, които не може да изпълни. По този начин Кощуница и Тадич само подготвят почвата за бъдещите си обвинения спрямо Запада, допуснал независимостта на Косово. Затова той би трябвало да обмисли много внимателно, какво му е по-важно: да приеме ролята на изкупителна жертва и да отложи решението за Косово, за което впрочем настоява пълномощникът за външната политика на ЕС Хавиер Солана, или да не се съобразява с Белград и по този начин да налее вода в мелницата на радикалите. И двете опции не са никак приятни.

Подобно съдържание