1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Предизборната борба в Италия

Кандидатът на италианската левица за предстоящите избори Валтер Велтрони обещава една „ нова Италия" и без да влиза в конфликт с десния лагер привлича хиляди на своите предизборни мероприятия.

default

Валтер Велтрони - лидерът на италианската левица

Валтер Велрони можеше да очаква внезапно застудяване на времето.Той обаче не можеше да допусне, че ще забрули толкова леден вятър и то от толкова непредвидима посока. Лидерът на италианската левица отметна досега в предизборната си кампания девет хиляди километра в автобуси, чиито мотори са толкова враждебни към природата, че изобщо изчезнаха от редовния пазар. На своите слушатели Велтрони обещава една „млада, нова Италия, без конфликтите и омразата, които тровеха досега политическия живот в страната.”

Само когато беше неизбежно, Велтрони изрича името на другия, чийто „познат до болка филм италианците не искат вече да гледат.” Когато обаче публиката се надига и започва да освирква онзи, другия, Велтрони се намесва с думите: "Престанете, това не е нашият стил.”

Когато още бе на път сам, Велтрони можеше да предписва стила, темите и темпото. Така той промени

облика на италианската предизборна борба

Той работеше със сугестивни символи и инсценировки. Сега Велтрони иска да стане правителствен шеф и гастролира на предизборната сцена в стила на един Барак Обама в САЩ. ”В тази страна се случва нещо ново” , заявява Велтрони и цитира Мартин Лутър Кинг с прочутата фраза” Имам една мечта”. Велтрони отряза квитанцията на комунистите и левите радикали, тъй като те представляваха за него идеологическа бариера. Начело на Демократическата партия се кандидатира един стоманолеяр, единственият от седмината, които преди няколко седмици оцеляха при голям пожар в стоманолеярна на Тисен в Торино. Кандидатират се изявени леви синдикалисти, наред с бизнесмени и „ястреби” от кръгове на работодателите. "Класовата борба свърши”, прокламира Велтрони.След многобройни заклинателни апели той отива на вечеря у „типично италианско семейство”, където слуша какво говорят домакините за работата, за безработицата и за парите, които не стигат за до края на месец.




Редакцията препоръчва

Подобно съдържание