1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на списанията "Шпигел", "Щерн", "Фокус"

КГБ срещу руския капитал и германските социалдемократи срещу собствената си реформаторска политика - това са темите, които подбрахме за вас от прегледа на трите седмични списания "Шпигел", "Щерн" и "Фокус".

мата на броя в списанията "Щерн" и "Фокус" е свързана с политиката на икономии в домашни условия. "Щерн" дава ценни съвети на читатителите си, как да изразходват максимално дълго месечните си доходи, а "Фокус" препоръчва уреждане на наследството още приживе, за да се спестят пари и кавги между наследниците. "КГБ срещу капитала. Путин и милиардерите" пише на заглавната си страница списание "Шпигел". Надписът е под кулаж, който представя ръка, стиснала здраво змия, захапала банкноти от по хиляди рубли. Естествено, става дума за "дуела" между руския милиардер, Ходорковски, контролиращ най-големия нефтен концерн, и президента Путин, обградил се в Кремъл с бивши колеги от КГБ. Арестът на на-богатия мъж в Русия привлича вниманието на цял свят, твърди "Шпигел", и припомня, че руската икономика преживява бум най-вече заради нефтените си ресурси. "Има ли опасност от пуч, ораганизиран от фракцията на тайните служби?", пита "Шпигел" в обширене анализ, в който четем:

В дуела между Кремъл и Ходорковски се образуват странни съюзи и приятелства. В петък американското външно министерсво заяви, че тук става дума за "сериозни въпроси, свързани със сигурността на правната система" в Русия. Еврокомисарят Крис Патън настоява, случая да бъде обсъден на предвидените за този месец преговори между Русия и ЕС. Като защитник на Чодорковски, а с това и на едрия капитал, се прояви обаче и шефът на руската комунистическа партия Генадий Зюганов. Арестът на Чодорковски и предизвиканата от него оставка на третия по власт мъж в Русия - ръководителя на президентската администразия Александър Волошин, разкратиха равновесието на властта в Кремъл, гарантиращо спокойното управление на Путин. В Москва отдават голямо значение на елиминирането на Волошин, известен като представител на олигарските в Кремъл, но и на семейство Елцин. Твърди се, че това би могло да има решаващо значение за преразпределянето на отношенията във властта. Някои от наблюдателите говорят за смяна на елитите, която цели коренна промяна в посоката на развитие на страната. Наследникът на Волошин, Дмитри Медведев, не е от руското разузнаване, а юрист и познат на Путин от студентските години. Фактът, че Путин запазва сивия кардинал Медведев, работещ вн Кремъл от времето на Елцин, говори за едно, че президентът е заплашен от това, да изпусне контрола върху ситуацията. По-силните позиции на хората от тайните служби може и да е в интерес на Путин, но пред него се откриват неприятни перспективи, в случай, че хора от тайните служби и военни завземат всички ключови постове в управлението. Путин е наясно с това, колко опасни могат да бъдат хората, действащи в сянка, ако не бъдат достатъчно добре контролирани. Освен това не е ясно, дали президентът е спечелил наистина окончателно битката срещу нефтения барон Ходорковски.

От "Щерн" ще ви представим коментар, посветен на вътрешно-политическа тема: опасенията на социалдемократите от антисоциалния характер на реформите, които им се налага да прокарат. Социалдемократическата партия ще продължи да губи изборите в отделните германски провинции дотогава, докато не спре да се извинява за реформаторската политика на канцлера си, се казва в коментара под заглавие "Плодовете на срама": Социладемократите обират горчивите плодове на срама си. Срам, който ги кара да дамгосват собствената си програма за реформи като несправедлива и антисоциална. Пратениците на правителствения лагер, шаващи насам-натам сред объркалия се от съмнения електорат говорят все едно и също: "Да, вярно, много е лошо онова, дето са го рещили в Берлин, но видите ли, времената са такива. Трябва да икономисваме. Ние всъщност бихме моглида си представим, че това може да стане и по друг начин, например: като се вземат повече пари от богатите, ама нали знаете, канцлерът плаши, че, ако не стане неговата, ще подаде оставка... А пък опозицията само това и чака...." Така говорят не победителите, а победените. Този, който проявява подобно малодушие пред електората и използва подсладената риторика на страха, подклажда само допълнителни съмнения. Дали социалдемократите бихо моглида се държат и по друг начин? Нещата трябва да се погледнат в дълбочина. Ако тази реформаторска политика е наистина социално-справедлива, може ли тя да бъде открито и достойно защитена? Или всеки, който се опита да каже истината пред народа, е обречен на провал? Не, това не е така! Нещо повече: провалът ще бъде избегнат, ако истината бъде изречена наведнъж, а не на час по лъжичка.