1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на списанията „Шпигел”, „Щерн” и „Фокус”

Кой е основният въпрос в предизборната кампания в Турция? Защо френските медии се превръщат в играчка в ръцете на бизнеса и политиката?

default

Тази седмица първите страници на трите списания са далеч от политическите теми. „Шпигел” посвещава броя си на новооткритите в германска пещера рисунки на пещерни хора отпреди 35 хиляди години. „В началото беше изкуството”, пише с апломб на заглавната си страница „Шпигел”. ”Щерн” продължава серията си за любовта и секса в различни точки на света, като този път описва коренно противоположните практики, които съжителстват в Израел. „Фокус” пък предлага на читателите си най-новите лекарства и терапии срещу различни видове алергии.

„Шпигел”публикува любопитна статия, в която анализира

политическата ситуация в Турция, месец преди предсрочните парламентарни избори. Статията е озаглавена: „Битка за центъра” и в нея се твърди, че Ердоган издал разпореждане за нов курс на ръководената от него ислямско-консервативна партия. Целта е да се постигне нов имидж и привличането на либерално и ляво настроени избиратели, дори и политически противници. Според „Шпигел” обаче решаващо е отношението към кюрдската радикална партия ПКК. В статията четем:

Въпросът, защо заради ПКК в Турция продължават да умират хора , най-голямата избирателна хипотека за партията на Ердоган. „Хората не питат, защо жените са пребрадени, а това, защо ние не успяваме да се справим с тероризма”, казва член на ръководената от Ердоган ислямско-консервативна партия пред „Шпигел”.

Медиите като играчка в ръцете на бизнесмени и политици – на тази тема е посветена статия в списание „Фокус”. Тя дава няколко конкретни примера за зависимостта, в която са поставени няколко важни френски издания и натиска, който индиректно упражнява френският президент Саркози. В статията четем:

„Необичаните поводи изискват необичани мерки”, казали си стачкуващите журналисти от най-известния във Франция икономически всекидневник „ Les Echos . Те, заедно с още 26 други представителства на френски издания, поискали от президента Саркози, да защитава по-добре независимостта на пресата. Причината е в изразените от британската издателска къща Pearson намерения да продаде „ Les Echos “ на парижкия концерн за луксозни стоки LVMH . „Шокирани сме от това, че ни продават на концерн, за който пишем ежедневно”, казват френските журналисти от „ Les Echos “. Pearson притежава между другото и известния Файнешъл таймс, а един от собствениците на LVMH е Луи Витон.

Les Echos “ е един от малкото вестници във Франция, които все още не са в ръцете на могъщи групировки. Явно е обаче, че без тяхната финансова сила френските вестници не могат да оцелеят. За послеедните пет години всекидневниците във Франция изгубиха половината от рекламните си приходи. Само три издания продължаваха да бъдат печеливши: Les Echos “,спортния - L Equipe и католическия La Croix .

Тази критична ситуация стана политически въпрос едва след избора на Саркози за президент. Като бивш кмет на най-шикозния парижки квартал Ньои Саркози има тесни контакти с френските медийни гиганти. Шефът на LVMH , които сега иска да купи „ Les Echos “ е кум на Саркози, също както и собственика на най-големия частен телевизионен канал TF 1. Да не говорим за това, че навремето като адвокат Саркози се е занимавал с доста щекотливи наследствени въпроси на семейство Дасу, в чиито ръце е Le Figaro и Арну Лагардер , собственик на Paris Match .

Той се намеси възможно най-грубо в редакционната дейност на изданието. Лагардер уволни главния редактор на Paris Match , защото допуснал публикация за любовна афера на жената на Саркози – Сесилия. Освен това пак собственикът Лагардер махна в последния момент от неделното издание JDD

информацията за това, че Сесилия не е гласувала на президентските избори.

Много разочаровани и дори уволнени френски журналисти бягат в онлайн-изданията, при това успешно. Там, където те информират за особено пикантни и щекотливи въпроси, към това спада всичко, което засяга съпругата на Саркози, броя на посещенията във въпросната интернет-страница, нараства бързо на 600 хиляди. Един от основателите на онлайн-изданието Rue 89 Пиер Аски не може да скрие задоволството си от подобен успех: „Явно, че ние сме се превърнали в един вид Амнести интернешънъл за цензурирани журналисти”, казва за списание „Фокус” Пиер Аски.

Подобно съдържание