1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на списанията Шпигел, Щерн и Фокус

Протоколите на Кремъл хвърлят нова светлина върху събитията отпреди 15 години.

default

Здравната тема явно вълнува силно читателите на “Щерн” и “Фокус”, защото тази седмица и двете списания впиват поглед в човешкото тяло. И докато “Щерн” представя възторжено мускулатурата му като източник на физическа и духовна сила, “Фокус” се съсредоточва върху едно от слабите места на човешкото тяло: коляното. Списанието предлага усложливо ценни съвети за тренировка и възстановяване. “Шпигел” пък този път излиза със сензация на корицата си. След 15 години мълчание някогашното Политбюро на КПСС публикува протоколите от дните, в които се реши съдбата на Съветския съюз. “Шпигел” цитира част от тях, коментирайки ги в статия под заглавие “Дневник на една световна сила”. “През есента на 1990-та година докато Германия празнуваше обединението си, в Москва се разиграва трагедия”, пише “Шпигел”. Според списанието разсекретените протоколи на политбюро дават възможност за реконструкция на историческите промени и подчертават заслугите на Михаил Горбачов.

В статията четем:

Революцията изяжда бащите си. От 15 години насам, от разпадането на Съветската империя, неразгадана остана загадката, какво всъщност се е случило тогава в Политбюро, в състава на онези посивели 13 мъже, сред които най-възрастният е на 80 години, а най-младият Горбачов – на 54. Загадка остана и това, кой всъщност е истинският Горбачов. Онзи политик, който създаде прекрасно впечатление още при посещението си в Америка през май 1990-та година, който се държеше като истински държавник, като свободен политик със здрав разсъдък и вземаше заедно с тогавашния президент Буш смели и ясни решения за бъдещия статут на Германия? Или онзи мъж, който малко по-късно седеше мълчалив и изплашен по време на конгреса на КПСС в Москва, който трябваше да преглъща подигравателния смях на партийните си другари и се защитаваше сконфузено и продължително с изхабените аргументи на провинциален функционер?

За първи път автентичните протоколи на заседанията от Кремъл дават отговор на загадката. Трима приближени на Горбачов са записвали от 1985-та година всичко, което се е говорело по време на заседанията на Полтибюро, а и в най-тесен кръг, дори на четири очи.

Протоколите, съставени от 1400 страници, сбити редове и излязли по-миналата седмица на руски са отпечатък на една епоха. Това, което се е случвало през тези шест години в най-висшия партиен орган е намирало отглас единствено в ”Правда”. Там обаче се създаваше впечатление за напълно нормално протекли заседания.

Сега се избистря напълно нова картина. Под ръководството на Горбачов в Политбюро се е дискутирало ожесточено, имало е кавги и обвинения, другарите не са се притеснявали да говорят в прав текст. Протоколите, в които става дума за съдбата на сътевския съюз се четат като криминален роман от вътрешността на Кремъл. Те показват, че Горбачов е бил всичко друго, но не и мечтател, че е бил моторът на Перестройката и че е успявал да се наложи над партийните си другари с властен и рязък тон.

Тези протоколи обаче разкриват едно трагично противоречие, голямата пропаст между смелостта, проявявана от Горбачов в тесен кръг в Кремъл и речите, които е изнасял пред народа. Така например битката срещу привилегиите на номенклатурата започва да води не Елцин през 1987-ма , а две години по-рано –Горбачов,само че в полтибюро, а не навън пред хората. А що се отнася до външната политика новоизлязлите протоколи показват един политик- жертва на вътрешна, но и външна принуда, способен да разгръща оригинални идеи в трудни ситуации и да се отказва от неосъществими планове, отбелязва ”Шпигел”. Преди да запознае читателите си с най-интересната за тях част от Протоколите, посветени на падането на Берлинската стена, списанието цитира коментарите на Горбачов по повод на негови колеги. За партийния водач В ГДР Хонекер, например: ” Трябва да реагираме спокойно, каквото и да ни казва той”. За румънския диктатор Чаушеску: ”В главата му е пълна каша. Да върви по дяволите!” или пък за либийския водач Муамар Кадафи: ”Този авантюрист, който се представя за шеф на световната революция няма да ни накара да поведем Трета световна война, за да му угодим!”. ”Шпигел” цитира и онази част от Протоколите, в които се говори за стреснатите от реформите в съветския съюз партийни водачи от Идзточна Европа. ”Не само Хоникер, но и Януш Кадър и Тодор Живков, се отдръпват от нас. Хоникер дори сравнява самоуправлението ни с югославското! Колко малко се познаваме всъщност, казва Горбачов и предупреждава: ”Ние обаче не бива да се поддаваме на тези глупости, като им затворим кранчетата за нефт и газ.”, четем в статията от списание ”Шпигел”.

Ще завършим с цитат от статия в списание ”Фокус”, в която се анализира изборната победа на демократите в САЩ. Според ”Фокус” Буш е направил завой в досегашната си политика, обръщайки гръб на хардлайнерите в обкръжението си. Занапред атмосферата в Белия дом ще се диктува от малко останалите привърженици на реалната политика сред републиканците, смята ”Фокус” и коментира:

”Всъщност на Буш няма друг избор. Та пред него има още две години управление, през които демократите ще разполагат с властта в Конгреса. Те биха могли да съкратят парите за войната в Ирак и по този начин да принудат индиректно Буш да оттегли войските си оттам. Конгресът би могъл да отхвърли кандидатите на Буш за съдии, дипломати или пък министри. И най-вече демократите имат мнозинството, за да наложат съставянето на анкетни комисии, в които да поискат от президента да им отговори на въпроси за войната в Ирак, за Гуантанамо или пък за тайните затвори на ЦРУ и извършваните там мъчения. Колкото и да му е трудно Буш трябва да се съобразява с управляваните занапред от демократи Сенат и Конгрес. Затова сега президентът се опитва да прескочи пропастта между него и демократите, използвайки чувството си за хумор: ”Радвам се, че през идните две години ще имам възможност да открия някои общи интереси с демократите”, казва американският президент Буш, зцитиран от списание Фокус.