1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на списанията “Шпигел”, “Щерн” и “Фокус”.

Корупционният скандал във Фолксваген набира инерция и държавно управляваният ислям в Турция – това са темите в днешния преглед на списанията “Шпигел”, “Щерн” и “Фокус”

default

Убийството на тайния агент Александър Литвиненко е повод за темата на броя в списание “Шпигел”. “Кой поръчва убийството на хора от руската опозиция”, четем на първа страница под снимките на убитите Политковская и Литвиненко. На здравни теми са посветени заглавните страници на другите две списания. “Фокус” дава съвети срещу преумората, а “Щерн” ръзсъждава върху оздравителната сила на кръвообръщението.

Това обаче не означава, че в тези списания липсват основните политически и икономически теми на седмицата. “Щерн”, например, се спира обстойно върху корупционната афера в автомобилния концерн Фолксваген. “Клаус Фолкерт е главната фигура в тази афера и сега е в следствтеното. От неговите показания зависи, дали и патриархът в концрена Фердинанд Пиех ще попадне във фокуса на прокурорите”, пише “Щерн” и добавя, че прокуратурата вече има намерение да разшири обсега на разследванията си. В статията четем:

През последните месеци опорните точки на разследването непрекъснато се изместваха. Първоначално ставаше дума за фирми под прикритие, чрез които някои мениджъри са се опитали да присвоят средства. В последствие обаче на бял свят излязоха страхотни истории за луксозни коли и секс-партита, плащани от Фолксваген. На този етап на разследването един от шефовете Петер Хартц, който беше натоварен и с реформата на трудовия пазар в Германия, се прости с работата и честта си заради станалите известни истории с проститутки. Сега пък следователите се интересуват от два милиона евро, които шефът на местния синдикален съвет в Фолксваген, Клаус Фолкерт, бил получил в рамките на дисет години като извънреден бонус. Форлкерт разказал на следователите, че поискал повече пари от Фердинад Пиех. Той обаче не може да си спомни за подобен разговор и твърди, че никога не разпределял пари, а само е делегирал права за това, така че няма отношение по този проблем. Жалко! Точно за тези потайни плащания, става дума днес. Те потвърждават съмненията за това, че шефовете на автомобилния концерн са искали да купят добронамереното отношение на синдикалния бос и член на Надзорния съвет. Впрочем по време на един от разпитите Хартц обяснил огломните парични бонуси за синдикалния бос Фолкерт така: “Не иках да обременявам отношенията си с него”, пише списание “Щерн” в статията, посветена на корупционните скандали в концерна Фолксваген.

От списание “Фокус” ще ви представим любопитна статия под заглавие “Ислямът – държан на къса верижка. В нея се представят особените отношения между държавата и религията в Турция. “Религията не е само дело на ходжите в Турция. Държавно учреждение решава, какво е позволено и какво – не”, се пояснява в подзаглавието на статията, в която четем:

Когато ходжата извисява глас и милиони турски вярващи се покланят молитвено в посока Мека, то те правят това по часовника на Илхани Азик Кая. Седнал сред фикуси и папки с документи в офиса си на седмия етаж на службата за религиозни въпроси астрономът Кая изчислява точните молитвени часове за всички турски мюсюлмани от Истамбул до дълбокия Ориент, както и за онези, които се намират в Берлин, Хамбург или Ню Йорк. Защото когато става дума за исляма, турската държава не остава нищо на случайността или пък на самите вярващи, пише списание “Фокус” и заключава:

В Турция на теория държавата е разделена от религията, но на практика за това и дума не може да става. Точно обратното: Контролът на държавата върху религията е основен момент в турския модел.

Инструментът на този контрол е службата за религиозни въпроси, която е огромна. В нея работят 90 хиляди души, годишният й бюджет е 700 милиона евро. Контрольорите се ширят в нова постройка в покрайнините на Анкара. На тяхно подчинение са всчиките 77 151 турски джамии. И още: всички духовни лица получават заплатите си от тази слубжа и могат да бъдат наказвани и гонени от нея. Казано направо: всяко мюсюлманско духовно лице е чиновник на турската държава. Само така политиката може да запази върховеноството си над религията.

“Ако ние не изпращаме духовници по джамиите, то тогава религиозните общини ще си взема някой дрипльо от улицата и ще го сложат да проповядва”, обяснява шефът на службата за религиозни въпроси Али Бардакоглу пред списание “Фокус”, което пояснява: Той беше един от първите, които разкритикуваха изявлението на папата в Ругенсбург. ”Какво проповядва папата знаят само бог и местната църковна община. Само че след няколко години ще се появят най-странни варианти на тази проповед”, критикува шефът на държавния контрол над религията в Турция.

Всъщност тази служба е нещо като ислямски вариант на Ватикана. Един отдел се занимава с тълкуването на ислямските закони. За тази цел стотина теолози със статут на чиновници и облечени в сиви костюми, преравят старите арабски документи в местната бибилотека. В друг коридор пък се намира отдела, в който чиновници пишат петъчната проповед. Тя трябва да бъде прочетена във всички джамии в Турция. И тъй като 40% от турците се събират петък в джамиите, тези проповеди имат огромно въздействие. Понякога в тях става дума за свещенни ценности като състрадание и покаяние, понякога се засягат светскии въпроси като правата на женити или пък опазването на околната среда. В началото на учебната година например ходжите призовават всички мюсюлмани да изпълняват родителските си задължения и да водят децата си на училище. На националния празник пък се славият предимствата на републиката, създадена от Ататюрк.

Ролята на тази служба е оспорвана, защото за нея има само една чиста вяра и това е сунитският ислям. По този начин обаче се пренебрегват поне 18 милиона турци, които са алевити, течение в мюсюлманската религия със светски мироглед. Но дори и сунитите са критично настроени спрямо тази държавна служба. Така например тя забранява молитвите по гробовете на светците с нарочно поставени на тях табели, четем в сатията в списание “Фокус”. Според автора й причината е в това, че народните поверия и изповядваната от народа религия са доста притеснителни за властта, защото не могат да бъдат контролирани.

В каря на статията четем: “Влиянието на държавата върху религиозните въпроси на турските мюсюлмани достига и до чужбина, където служат 1200 проповедника, изпратени от службата за религиозни въпроси в Анкара. 500 от тях проповядват в Германия.

Службата е пряко подчинена на турския премиер, но шефът й Бърдакоглу отрича категорично вероятността за влияние. “Ние не се месим в политиката и политиката не ни се меси на нас”, казва шефът на турската служба за религиозни въпроси пред списание “Фокус”.