1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на списанията Шпигел, Щерн и Фокус

Ренесансът на атомните електроцентрали и забравените германски войници, загинали в операциите на Бундесвера в чужбина. Това са темите в днешния кратък прежлед на списанията ”Шпигел”, ”Щерн” и ”Фокус”.

”Чудото човек” пише на заглавната си страница списание ”Щерн”. Устройството на сетивата е тема на броя му и началото на нова серия, представяща тайните на човешкото тяло. Пак анатомична, но не научно ориентирана е темата на броя в списание ”Фокус”. Тя е посветена на спицифичните за мъжете болежки и озаглавена напълно в духа на плакат за здравна просвета. ”Ето така мъжат остава здрав” четем на заглавната страница на ”Фокус”. ”Функционира ли все пак комунизмът” пита от корицата с списание ”Шпигел”, търсейки чрез темата на броя си причините за шеметния възход на китайската икономика. Ще ви представим по-подробно статия, посветена на ренесанса на атомните електроцентрали, подкрепян от все повече правителства в света. ”Две десетилетия след Чернобил ядреното лоби мечтае за нова стратегическа промяна”, се казва в подзаглавието на статията. В нея четем:

Независимо от всички производствени рискове и въпроси, свързани със складирането на ядрените отпадъци или пък със злоупотребата от страна на военните, браншът процъфтява. В момента 435 атомни реактора в 31 страни захранват мрежата с ток. Те покриват 6,5 % от глобалните енергийни нужди. Една шеста от произвеждания ток идва от атомни електроцентри. Толкова голям е и делът на тока, идващ от ВЕЦ. Цената на урана се покачва и от 2002-ра година насам се е увеличила седем пъти. Фактът,че досега няма краен лагер за ядрените отпадъци, които са силно радиоативни, се смята за второстепенен проблем. Не противниците на атомните реактори са пречка за строежа на нови централи, а огромните разходи. През последните три десетилетия в бранша беше налята финансова помощ в размер на един билион долара, което обезсилва аргумента за това, че токът от атомните електроцентрали е не само чист, но и евтин. Въпреки всичко строителите на атомни електроцентрали се надяват, че ще настъпи Ренесанс за ядрената енергетика. Досега само Франция залага последователно на АЕЦ. От тях два 80 процента от произвеждания в страната ток. 59 атомни реактора правят старанат що-годе незавсима. Тази стратегия се оказва изведнъж пример за подражание, пише списание ”Шпигел” и изброява няколко източноевропейски страни като Литва, Полша, България, Чехия и дори Украйна, които залагат отново на атомната енергия въпреки травмата от аварията в Чернобил. ”Шпигел” отбелязва:

”Имайки предвид скептичното отношение относно атомните електроцентрали в Германия и още 16 други страни от ЕС, Жозе Мануел Барозу се въздържа от директиви, но не прикрива симпатиите на ръководената от него Европейката комисия спрямо ядрената енергия. Аргументите му са свързани със защитата на климата сигурността на доставчиците на уран. Това са предвидими в действията си държави като Канада Австралия. Към тях се прибавят Казахстан, Русия, Узбекистан, Намибия и Нигер, пише ”Шпигел” и припомня, че и САЩ не остават назад от най-новата тенденция към възраждане на ядрената енергетика. Правителството във Вашингтон дори е възложило на известна фирма организирането на рекламна кампания по този повод. ”Шпигел” заключава:

От реклама наистина има нужда, защото дори и най-големите привърженици на ядрената енергия не могат да отрекат факта, че новата ера започва, без да преодолени старите рискове. Никой не може да отрече, че в някой от реакторите все някога би могло да се стигне до неконтролируемо делене на урановите ядра. Никой няма концепция за окончателното съхранение на ядрените отпадъци. Никой не може да гарантира, че не се злоупотребява с научните изследвания, свързани с употребата на атомната енергия за мирни цели. И никой не знае, кой ще плаща строежа на всички планирани атомни реактори, пише списание ”Шпигел”.

Ще завършим с коментар от списание ”Щерн”, озаглавен ”Нашите скрити мъртъвци”. Авторът на коментара Ханс-Улрих Йоргес обвинява германското правителство в това, че избягва възпоменанието на загиналите в Афганистан и Ирак германски войници, за да няма проблеми с общественото мнение в страната. В коментара четем:

Какво безсрамие и какъв цинизъм!Политическите намерения са явни: насила трябва да бъде задушена дискусията за жертвите, за да може Бундестагът да одобрява и занапред рутинирано и абстрактно мисиите на Бундесвера в чужбина. Така се избягва дискусията не само за мъртвите, но и за въоръжението, лъководството и душевното здраве на германските войници. Защото не всичките 64-ма германски войника са загинали във въоръжени сблъсъци. Много от тях изгубиха живота си при автомобилна катастрофа, някои се самоубиха. Загинали за родината и забравени от родината. Да обречеш загналите на анонимност, означава да ги оставиш да загинат още веднъж. Затова възмоменателнят паметник трябва да е с техните имена и да бъде поставен пред Бундестага, там където се вземат решенията за военните операции в чужбина. Така все някой депутат от комисията по отбраната може би ще се престраши да погледне в лицето някого от тези, които Бундестагът обрече на смърт, се казва в коментара на списание ”Щерн”.