1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на седмичния печат

Католическият седмичник от Дюселдорф „Райнишер Меркур” се спира в уводната си статия тази седмица на германската образователна система

default

В Хумболдовия университет, Берлин

- под надслов „Германските училища и ВУЗ достатъчно дълго доволстваха, произвеждайки посредственост. Трябва да се нормализират конкуренцията и елитите”.

Ето какво четем в тази статия:

„Сценарият бе перфектен: миналата седмица Комитета за Нобеловите награди в Стокхолм отличи двама германски учени, а в края на тази седмица ще можем да честваме нови университети като елитни, след като лъде взето от последна инстанция засега по инициативата за отличните институти. 8 ВУЗ се надяват на титлата и на дебели рачки пари. Досега три университета са сред отличените /двата мюнхенски и този в Карлсруе/. Все още е тайна, колко още ще се наредят до тях.

Ясно е, че Германия не може да е толкова зле, както се злослови, в ролята на място за наука и научни изследвания. Не едва двамата Нобелови лауреати, физикът Петер Грюнберг и химикът Герхард Ертл доказват това.

Ала в тази страна повечето върхови достижения не се раждат в университетите, а в извънуниверситетските научни институти. Същинските ковачници на елити са институтите на обществото „Макс Планк”. Като институтът „Фриц Хабер”, чиито директор бе Ертл или институтите на общността „Хелмхолц” с изследователския център в Юлих, където е научната родина на Петер Грюнберг.

Пари, търпение и късмет – тези са трите основни стожера за научния успех, казва Ертл. За върховете това сигурно е вярно, ала в дълбочина погледнато, не е достатъчно. Германските ВУЗ твърде дълго демонстрираха търпение по отношение на всичко, което им се налагаше отвън – от политиката и от обществото. Бяха принудени да приемат повече студенти, отколкото бяха местата и въпреки това да съкращават професорски бройки, дупскаха почти всеки абитуриент до почти всяка специалност и приемаха егалитарността вместо диференцияцията, конкуренцията и елитите. В крайна сметка те започнаха да намират посредствеността за удобна.

На това сега трябва да се сложи край. ВУЗ трябва да се изправят пред най-дълбокия си процес на реформи от времената на Хумболд насам. Под лозунга „Процесът от болоня” Т.е. до 2101 г. 46 държави възнамеряват да въведат обща европейска образователна система с бакалавърски и мастър-курсове. Това означава стягане на специалностите, повече курсови работи и изпити, по-малко свободи, защото след три години трябва да бъде постигната ясно очертаната цел.

Само постепенно във ВУЗ си пробива път идеята, че са отговорни за успеха на студентите си. Т.е., че по време на бакалавърските семестри с приоритет трябва да се ползва обучението. Може и да е вярно, че Хумболд ще ке обърне в гроба си при подобно учебно сковаване на духа. По-вероятно е обаче, вследствие на повишената потребност от млада смяна висшисти, той дори да би увеличил темпото на реформите и подкрепил Кристоф Маркшийс, ректора на Хумболдовия университет в Берлин, който издига искането за чисто обучаващи университети. Тепърва може би трябва да им се намери по-привлекателно наименовани. А реализацията на следващите в науката да започва по време на мастър-курсовете.

Важното е профилирането да е ясно, да се поставят точните акценти в учебните програми. Всяко ВУЗ трябва да има своя „марка”, ако иска да напредва в надпреварата за духовете и финансовите средства. Идеализмът е важен, но капитализмът е задължителен. /.../ Тези дни министрите на образованието на германските федерални провинции възнамеряват да се договорят за задължителни стандарти в образованието. Това отдавна трябваше да се направи. Ректорите на училища и институти от ХДС неотдавна предложиха да се създаде общонационален сборник на задачите, откъдето провинциите да съставят своите задачи. Това би подобрило сравняемостта на достиженията, независимо от границите на федералните провинции. Тогава и класациите възоснова на средните оценки от дипломите за средно образование биха имали смисъл. Досега жонглирането с цифри нямаше никаква стойност.