1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на седмичния печат

Една от основните теми и за германските седмичници тези дни е за изтезанията на иракски затворници от американски войници.

default

Така например под заглавие ”Военно престъпление” хамбургският седмичник Ди Цайт пише следното:

”Достатъчно е на човека да облекат униформа, да го отделят от семейството му и да забият барабана, за да го превърнат в диво животно”, пише Лев Толстой. От край време войните будят у хората всички инстинкти, в това число и най-низшите. За да остане при все това съхранен поне някакъв минимум човечност, народите след дълголетен и ужасен опит определят правила за сраженията помежду си още в началото на 20-ти век, минимални стандарти за хуманността насред ужаса. Принципът, че дори по време на война определящ трябва да е поне остатък от човечност, е принос към цивилизацията, макар и скромен. През Втората световна война този принос изпада в пълно забвение. Толкова по-фатално е, че именно американските войници, поели на поход за да върнат на иракския народ гражданското общество, нарушават тези принципи.

Демокрациите се нуждаят за войните си от морал, а в случая с Ирак моралните претенции на президента дори би трябвало да служат като висш мотив. Американците и британците държаха на мисията си: да разпространяват правата на човека и те сега трябва да се съизмерват с мащабите на тази висша претенция. Освен това с право от демократичните въоръжени сили се изисква повече, отколкото от безчинстващата военщина на някоя диктатура.

Военните престъпления на войниците на САЩ имат предистория. Тя започва с атентатите от 11-ти септември и с обявяването на ”войната срещу терора” като нечувано предизвикателство, разбиващо всички досегашни правила и норми. Целта на ислямистите е да предизвикат неувереност сред демокрациите и да ги принудят чрез терора да променят свободната си същност. Тази заплаха може да бъде преодоляна от отворените общества само тогава, когато в отбранителната си борба те не обявят за враг самата свобода."

Католическият дюселдорфски седмичник ”Райнишер Меркур” се спира на някои възможни негативни последствия от разширяването на ЕС:

”Кои са печелившите на утрешния ден и кой губещите? Къде ще се разкрият нови работни места, къде ще се закриват фирми? В кои страни ще процъфтява туризмът, когато границите и граничният контрол отпаднат? Тези са въпросите във фокуса на вниманието на ЕС от нов вид. Твърде малко внимание се отделя на друга една тема, макар че става дума за живот или смърт: здравословното състояние на населението в десетте държави и последствията от свободното придвижване за цяла Европа.

Тези въпроси са толкова важни и щекотливи, че през януари световният икономически форум в Давос за пръв път се занима с глобалната медицина, тъй като болестите и здравето, а още по-точно разходите за новите лекарствени средства, достъпът до терапии, качеството на обучението, отсъствията на трудещите се от работа по болест, продължителността на живота са все първостепенни икономически фактори. Ала новите страни-членки не се занимават със здравната си политика, а с външната и вътрешната си. В Източна Европа почти няма политика на здравеопазването, както констатира още миналата година Европейският здравен форум. В някои от тези държави положението е подобно на това в досегашните страни от ЕС, но в други е значително по-лошо, дори драматично. Така напр. ”Германският лекарски вестник” в броя си от 30-ти април т.г. пише за прогнилата система на здравеопазването в Полша и Чехия. Онова, което може да бъде импортирано от Изтока в сърцето на Европа, създава нови, почти неразрешими проблеми. Заради липсата на контролни прегледи заразите могат бързо да проникнат към нас. Но от сдобилите се с нова свобода на пътуване нови граждани на ЕС не се изискват медицински свидетелства и рьонтгенови диагнози. ”Принудителни прегледи за ТБЦ са извършват само при приемането в общежития за бежанци”, така гласи информацията от Здравната служба в Кьолн."