1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на седмичния печат - Интервю с Валтер Йенс

Под заглавие "Нищо не става без утопия" католическият седмичник "Райнишер Меркур" от Дюселдорф помества в последния си брой обширно интервю с известния тюбингски ляв интелектуалец Валтер Йенс. Ето откъс от изказванията на Валтер Йенс за демократическия социализъм и някогашното му членство в нацистката партия:

На въпросите дали все още е старият левичар и продължава да следва пътя на демократичния социализъм, тази утопия, Йенс отговаря:

"Да, какво друго? Ако не сте социалист, беше казал веднъж един умен човек, ще трябва да се моля за вас. Какво имате против утопиите? Не виждам нищо лошо в тях. Ние, които се окачествяваме като хора-християни, не можем да живеем без утопия, без визията за общество на свободните и равните. Не бих искал да ми се отнема правото да мисля, че буржоазно-либералната правова държава трябва да се превърне в социална демокрация, защото само последната осигурява достойно човешко съществуване."

Христянсоциалите не ви се радват много, но скоро им стана много приятно, когато лексикона на германистите оповести, че сте били член на НСРП /Хитлеровата Национал-социалистическа работническа партия/.

"Водеха ме за член. Още преди много години бях казал: за съжаление Валтер Йенс не беше борец от съпротивата, но винаги е бил духом с онези, които бяха заклеймявани или преследвани от нацистите. Това е документирано. Във Фрайбург по нацистко време произнесох реч, завъшваща с думите: "Томас Ман, велики поете, довиждане? На сбогуване нека вземем още веднъж в ръка твоята ”Вълшебна планина" и да прочетем още веднъж с благоговение и носталгия да прочетем редовете: "Ще се възнесе ли някога любовта и от този световен пир на смъртта, от тази кошмарна треска, запалила дъжделивия вечерен небосклон?"

Това добре, но как станахте член на НСРП?

"Де да знаех! Сега съм по-убеден от когато и да било преди, че съм бил автоматично записан. Такъв автоматизъм съществуваше, доказано е убедително от стотици документи от военно време. Това знам сега. В първия момент обаче от опита да ми бъде натрапена биография, която не е моята, се чувствах така безпомощен, че реагирах неподобаващо. Трябва да се разграничава: от една страна като 16-годишен, за съжаление, в едно съчинение, посветено на литературата, застъпвах националистически тези. Ала също така, когато нещата станаха сериозни – веднъж защитавах един обвиняем учител-антифашист. В досиетата на Гестапо пише: "Йенс отрича дори онова, което учителят отдавна вече призна."

Борбата е понятие несъвместимо с моята личност. Продължавам обаче, както и преди, говорейки, пишейки, мислейки, да се застъпвам за това, хората, които са в тъмнината, да получат малко повече просветление. Ще рече: полагам усилия за малко повече справедливост в тази страна. Този е пътят, който избрах след 1945-та и, който се опитвам да следвам оттогава неотклонно. Приятелите както и враговете знаят, че в това отношение не се отказвам току тъй."