1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Широк е тематичният диапазон на коментарите в днешната германска преса. От дебата във Федералната република за заплатите на топ-мениджърите до атентатите в Алжир.

default


Чуйте първо цитат от берлинския всекидневник "Тагесцайтунг" за заплатите на мениджърите:


"Важно е да се съобщи за една смърт: думата "дебат на завистта" вчера бе официално погребана. Канцлерката Меркел предупреди работодателите, да омаловажават дебата като диктуван от завистта. Или по-трезво формулирано: елитите изгубиха моралното си превъзходство. Дълго се говореше за борба за преразпределение, а е то че сега тази борба се започна. В моментът обаче дебатът се завърта около един маргинален проблем. Собствениците на капитали могат да се радват, че обществеността дебатира така страстно за мениджърите. Това е перфектен маньовър за отвличане на вниманието. Така остава незабелязано, как функционира в конкретните случаи алчността. Вчерашният ден предложи достатъчно нагледен материал по темата: Меркел бичуваше не само мениджърските заплати. Това е само фасадата. На заден план кабинетът взе решение за реформа на данъка върху наследствата, която подарява на индустриалците близо 500 милиона евро годишно".


Вестник "Франкфуртер Рундшау" се спира на заведеното наказателно дело срещу шефа на нео-нацистката политическа сила НПД:


"Когато шефът на Нацианалдемократическата партия на Германия НПД Удо Войгт преизчислява й омаловажава броя на убитите евреи, това може да мине в Иран, но не и тук. Мненията, колкото и глупави да са, не могат да бъдат забранени. Онова, което може да бъде забранено, е в конкретно очертани случаи, да се отрича в изказване масовото убийство на евреите. Да бъдат превъзнасяни престъпленията на националсоциализма, да се насъсква към расова омраза и насилие, това умеещата да се брани демокрация не трябва да понася".


Берлинският "Тагесшпигел" за свободата на мненията в интернет и нуждата от елементарен контрол:


"Свободата е винаги свободата на инакомислещия. Това е в сила за печата, радиото, телевизията и световната мрежа. Която и медия да е засегната, навсякъде трябва да бъдат проверявани собствените мнения и мненията в материалите на външните автори, преди да бйдат публикувани. Така например отпечатваните писма на читатели и брог-коментарите са много близки. Едва вторият поглед попречва, безогледно да бъде обиждано и твърдяно нещо неверно. Начинът на комуникацията е израз на постигнатата гражданско цивилизованост. Изобщо не е напредък, когато надписи, изписвани преди по стените на обществените тоалети сега изпъстрят виртуалните стени на интернет."


И накрая две външно-политически теми: първо откъс от коментара на "Ландесцайтунг" от Люнебург по темата Путин/Медведев:


"С тази рокада Путин иска да предостави възможност за трудния баланс между новите кремълски елити, та да има Русия отново възможност да се издигне до супер-сила. Ето защо и в Русия не се стига до смяна на властта, а до предаването на господството. Вотът на избирателите допринася само за псевдодемократични удостоявания. Ерата Путин още не свършила, защото системата Путин си остава. Ала дали равновесието на силите ще остане, не е известно още. Може ли комбина между силен човек на слаба длъжност и слаб човек на силова длъжност да функционира? Ще приеме ли фракцията на тайните служби предпочитането на един юрист от Санкт Петербург току тъй? Само ако Москва остане стабилна, Западът ще си има работа с предвидим партньор насреща."


И накрая - от коментара на авторитетния консервативен "Франфуртер алгемайне цайтунг" за атентатите в Алжир:


"Под управлението на президента Бутефлика през последните години години се удаде да бъдат спечелени умерените ислямски сили и поне донякъде да се постигне национално помирение. Терорът осезаемо намаля. Екстремистката "Салафистка групировка за проповед и борба", чиято цел е "Държава на Алаха от ранно-ислямски тип" обаче се присъедини към Ал Каида, обяви война на режимите в аррабския Запад и отвреме-навреме заплашва дори Испания. Не е ли възможно дясната ръка на Усама бин Ладен, египтянинът Айман ал Зуахири да е откомандировал голяма група джихадисти от Ирак в Алжир, за да се увеличи там отново напрежението? Президентът Бутефлика, който не се радва на добро здраве, е отново изправен пред предизвикателство."