1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Сред външно-политическите коментарни теми днес се откроява извънредното положение в Пакистан, а при вътрешно-политическите – разговорите между партийните ръководства на голямата управляваща коалиция в Германия.

default

Столичният всекидневник “Берлинер Цайтунг” за положението в Пакистан:

“Днешен Пакистан с всичките си проблеми днес е резултат от политиката на САЩ вчера: талибаните и ислямистите притискат режима със самоубийствени атентати. Граничните региони с многото си етноси и сложни племенни структури са неуправляеми. Операциите на армията там взимат все повече жертви, поради което сега и военните се включват в опозицията против Мушараф. Формулата “Мушараф или демокрацията” е безмислена. По-вероятно е, Пакситан след слизането на Мушараф от сцената да се присъедини към провалилите се държави, което ще има последствия както за Индия така и за Афганистан. Може би радикалните ислямисти няма да завземат властта, но техните представители в армията и в тайните служби биха могли да присвоят ключовете за бункерите, където се съхранява пакистанското ядрено оръжие”.

По същата тема – извънредното положение в Пакистан – всекидневникът “Щутгартер Цайтунг:

“Действията на Мушараф доказват, че той вече не е господар на ситуацията. През следващите 10 дни старият върховен съд трябваше да реши, дали той като главнокомандващ изобщо е имал правото да се кандидатира за президент. Сега той рискува масивен конфликт с реформаторския лагер, чиито корени са в средното съсловие, трябва да се бори със съперничката си Беназир Бхуто и същевременно срещу ескалацията на ислямисткия терор от лятото насам. По-неудачен момент за вътрешно-политическо премерване на силите надали можеше да има. За пореден път той направи погрешните изводи в погрешния момент.”

Дюселдорфският вестник “Ханделсблат” се спира на външната политика на САЩ:

“Навремето Мушараф дойде на власт с преврат, защото му бяха омръзнали демократичните бъркотии през 1999 г. Че точно той ще подкара страната по нов, демократичен курс, не беше вероятно. Ето защо не са уместни крокодилските сълзи за нерадващите промени на Мушараф. За съжаление обаче за правителството на САЩ в 2007 г. е извънредно трудно да погледне на нещата по този начин. Защото президентът на САЩ Джордж Уокър Буш бе започнал преди няколко години да придава на американската реална политика прекомерна морална стойност. Буш няма да се откаже от морализаторството си до края на мандата си. Ала който и да го наследи, тя или той, би трябвало да използва за външно-политически лайт-мотив отново прагматизма вместо иделогията и мисионерството”.

А излизащият в гр. Франкфурт на Одер всекидневник “Меркише Одерцайтунг” коментира заседанието на ръководствата на партиите съставили правителството на голямата черно-червена коалиция на ХДС/ХСС и ГСДП със следните скептични думи:

“Не само, че вече и дума не може да става за голям скок, а и за хвалените навремето от канцлерката “ситни крачки” се изисква впрягането на всички сили. Към това се прибавя, че коалиционерите наистина говорят за сближаване на позициите, ала ръководствата на ХДС, ХСС и СДП в подчинените изречения тутакси отново подчертават на разделящите ги фактори. Конструктивното сътрудничество в действителност изглежда съвсем иначе.”

Ето накрая на днешния преглед на печата и мнението на “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” за коалиционните разговори:

“Не бива де се хвали деня преди вечерта и коалиционните договаряния преди следващия кръг разговори. Защото всичко, което върховете на голямата коалиция бяха решили последно носи печата “временно”.