1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Редица германски наблюдатели днес се спират на кризата в Пакистан.

Ето първо откъс от коментара на вестник “Нюрнбергер Нахрихтен”:

“САЩ и ЕС са всичко друго, но не и доволни от развитието. Ала има и известен привкус на фарисейство, когато те изразяват своята “загриженост” от замразяването на изборите. Работата е там, че поради високи политически съображения те не биха могли да си позволят да оттеглят подкрепата си за Мушараф. Защото Пакистан играе ключова роля в борбата срещу Ал Каида. Изправени пред избора да подкрепят един диктатор или да рискуват, ислямистите да спечелят повече влияние, западните лидери избират по-малкото зло. А то е в техните очи “студеният” преврат, извършен от Мушараф.”

По същата тема – Пакистан и Первез Мушараф – мюнхенският всекидневник “Зюддойче Цайтунг”:

“Като човек на коравата ръка президентът на Пакистан се самопредложи на света още през есента на 2001 г., а като повелител на мощна армия генералът се превърна в любимия диктатор на Запада. Не е кследователно никакво чудо, че сега, налагайки извънредно положение, той се опитва да продължи тази си роля. Той знае, че САЩ наистина говорят много за морала и ценностната система, но са по-скоро готови да крепят някой деспот, който се разправя безмилостно с ислямистите, по-скоро от някой принуден да капитулира пред тях демократ. Ето защо Мушараф обосновава своя пореден удар срещу демокрацията отново с необходимостите, произтичащи от войната срещу терора. Има само един проблем: вече никой не е готов да му повярва”.

Дюселдорфският вестник “Ханделсблат” се спира в коментара си на кризата на Уол стрийт:

“Икономистите изхождат от предположението, че кризата ще струва на банките между 200 и 400 милиарда долара. Най-големите финансови къщи досега признаха само за корекции на стойностите малко над 20 милиарда долара. Макар и вероятно банките да не трябва да поемат основното бреме от кредитната криза, това може да е само върхът на айсберга. Най-късно с края на годината банките ще трябва да вдигнат булото от равносметките за лошите си кредити. Ако не доброволно, тогава под натиска на новите закони за платежните баланси в САЩ. Който продължи да мами, е застрашен не само да изгуби работата си, ами и да прекара пенсионерството си зад решетките.”

И в Германия решенията на депутатите да си повишат заплатите не предизвиква акламации. Всекидневникът “Нордбайришер курийр”, излизащ в гр. Байройт коментира така:

“И цели 9,4 % повече? Това е дори и на два етапа доста добра хапка. За такова увеличение един локомотивен машинист би трябвало да постачкува доста дълго време, а един пощенски раздавач да изтърпи маса дебати за минималните възнаграждения. Освен това и суперкомфортните депутатски пенсии си остават почти непокътнати. След само 8 години в парламента вече се осигуряват над 1500 евро пенсия – толкова много повечето пенсионери в Германия не получават и за целия си трудов живот. Като пишем прочие за пенсионери: в три поредни години те не получиха никакви увеличения. А догодина няма да им предложат 9,4 % по-високи пенсии, а само мизерно малко над един процент.”

Ето накрая и саркастичният коментар на вестник “Фолксщиме” от Магдебург:

“Все по-често се стига до моменти, когато примерният гражданин трябва да бъде сериозно загрижен за народните си представители. Че се преработват, поради това стареят твърде бързо и не са в състояние да представят народните интереси. Канцлерката фучи от държава в държава, за да се бори за международното положение и за белите мечки, на които им било твърде топло. Други пък провеждат многочасови заседания, в които безкрайно много се ядосват, че не могат да сторят нищо за народа и против растящите цени на електроенергията. Достатъчно е човек да ги погледне, за да разбере колко много страдат. А виновни за тези страдания сме ние, народът. В случая е успокояващо да знаем, че народните представители понякога се замислят и за самите себе си и искат да печелят с по 700 евро повече. Това ги превръща в по-близки и по-човечни, че отново и отново се нагърбват с все повече и повече”.