1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Първо – внимание към коментара на ТАГЕСЦАЙТУНГ за оставката на главния ирански преговарящ по атомната програма на страната Лариджани:

Оттеглянето на Али Лариджани е знак за задълбочаващия се конфликт в лагера на ислямистите. Докато беше жив аятолах Хомейни, неговият огромен авторитет бе в състояние да уравновесява различните политически и идеологически течения в Иран. След смъртта му започнаха боричканията за власт между прагматици, реформисти, консерватори и радикални ислямисти. Най-късно с идването на власт на радикалния ислямист Махмуд Ахмадинеджад, тази борба се води все по-открито. Приемникът на Лариджани, Саид Джалили, е послушна маша на президента Ахмадинеджад. Може да се очаква, че на предстоящите преговори той ще демонстрира същата безкомпромисност, каквато изповядва неговият правителствен ръководител.

ЛАНДЕСЦАЙТУНГ се спира на проблема за Турция и кюрдския проблем:

Ако отказът от химн на ЕС не е равнозначен на отказ от нашите ценности, тогава Брюксел би трябвало да заема категорична позиция, като заяви ясно, че евентуално турско нахлуване в северен Ирак би означавало край на турските амбиции за еврочленство. И без това в политическо отношение подобна агресия е напълно безсмислена. Нито един от военните удари на турската армия в миналото не застраши сериозно съществуването на Кюрдската работническа партия. Истинска заплаха за нея представлява по-скоро толерантната политика към малцинствата, каквато ЕС иска да наложи на Турция: на последните избори повече от половината кюрди гласуваха за партията на премиера Ердоган, обръщайки гръб на партизаните на ПКК. Кюрдският проблем не може да се реши със сила. Но той би могъл да бъде смекчен, ако Анкара се сбогува с шовинистичната лъжа, че Турция е една етнически хомогенна държава.

Друг аспект на темата засяга ВЕСТДОЙЧЕ ЦАЙТУНГ:

Открит конфликт между Америка и Турция би бил фатален и за двете страни. Американската армия зависи извънредно много от военните си бази в Турция и от правото нейни самолети да прелитат над турска територия. Ако тя изгуби тези привилегии, нейните бойни действия в Ирак и Афганистан ще бъдат сериозно затруднени. Анкара всъщност не може да си позволи да се изпъчи така явно срещу интересите на западния свят. Ако турците проявят сдържаност – на което се надяваме, - те ще проявят зрялост и чувство за отговорност, което е извънредно важно за стремежа им към ЕС.

ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ коментира парламентарните избори в Швейцария, които бяха доминирани от лозунгите на нетърпимост към чужденците, издигнати от десните сили:

На изборните плакати на консервативната Швейцарска народна партия се мъдреха няколко овце, три бели и една черна. Ритникът, с който белите овце изритват черната от алпийската република, рикориша обаче обратно. Така се слага край на илюзията, че Швейцария може да бъде управлявана в дух на разбирателство и братство от съюз между либерални и враждебни към чужденците партии. Логично последствие от тези избори би било скъсването с швейцарските традиции: там, където политическите сили са несъвместими, няма смисъл от усилията за изкуствено поддържане на един фалшив консенсус. Човек като Блохер няма място в следващото правителство.