1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Вътрешнополитически теми фигурират на централно място в днешните коментарни колони, но първо - състоялата се във Висбаден среща между канцлерката Меркел и руския президент Путин. В РАЙН-ЦАЙТУНГ четем:

Духът на Висбаден бе дух на помирението: Ангела Меркел и Владимир Путин май налучкаха верния тон в отношенията си. Този тон е делови, а не аверски както по времето на Шрьодер. На преден план стоят бизнесът и деловата работа, а не жестовете. Критиката е позволена, макар и не обезателно желателна. След края на политическата си кариера Меркел със сигурност няма да може да се вреди в борда на някой от руските държавни концерни. Затова пък тя може да си позволи да каже открито мнението си на Путин и да бъде уважавана за това. Днес германско-руските отношения са по-честни, отколкото бяха по времето на Шрьодер.

ЩУТГАРТЕР ЦАЙТУНГ коментира:

Редовните срещи и ясните думи са задължително условие по пътя към взаимното разбирателство. От страна на Меркел ясните думи никога не са липсвали. Между приятели това не е израз на недоверие, а на загриженост в добрия смисъл. На ясни думи има право и руският президент Путин. Той се застъпва за силна Русия, каквато искаше Западът в началото на 90-те години след разпадането на СССР. Ясните думи трябва да бъдат последвани от реакция на онова, към което е чувствителна другата страна: реакция решителна, но с мярка.

И гледната точка на ЛЮБЕКЕР НАХРИХТЕН:

За бившите страни от съветския блок тъкмо тази деловитост в отношенията между Берлин и Москва може да се окаже тревожна, тъй като те правят обратното заключение: винаги когато германци и руснаци са се спогаждали, за нас е ставало лошо. Нищо чудно да се чуе някой и друг националистически тон в страните от Прибалтика през Полша до Чехия. А в ЕС ще стане още по-трудно от преди да се постигне общоевропейски консенсус в концерта на старите (велики) сили.

Повишаването на цената на тока в Германия е централна тема в днешния печат. Ето две мнения; първо коментарът на ПФОРЦХАЙМЕР ЦАЙТУНГ:

Десет години след либерализирането на германския енергиен пазар, равносметката е ясна: за конкуренция, каквато се обещаваше навремето на потребителите, не може и дума да става. Ще мине явно доста време докато станем свидетели на понижение на цените на широк фронт. А дотогава частните потребители могат да си помогнат само сами: като изчисляват, сравняват и евентуално сменят енергоснабдителите. Това може да е досадно, но който иска да се спаси от произвола на големите концерни, няма друг избор.

ЛАНДСХУТЕР ЦАЙТУНГ пише:

Оповестената още преди седмици вълна от повишения на цените на тока и газта ни застигна, последвана от критичното ехо от страна на защитниците на интересите на потребителите и на политиката. Обвиненията са насочени срещу енергийните концерни, но каквито и възражения да имаме против тях, истинските виновници за повишенията бяха респективно са в правителството – в сегашното, както и в предишното червено-зелено. През тази година частните потребители и индустрията ще платят за ток 13, 4 милиарда евро, шесет пъти повече, отколкото през 1998, когато бе либерализиран енергийният пазар. По онова време данъците съставляваха 25 процента от сметката за ток на средностатистичното семейство – днес те възлизат на 40 процента. А в индустрията това съотношение се е повишило от 2 на 20 процента.