Преглед на печата | Начало | DW | 01.10.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Съобщението на руския президент Путин, че възнамерява да участва в предстоящите през декември парламентарни избори като водещ кандидат на партията Единна Русия е тема за следния коментар във ФРАНКФУРТЕР РУНДШАУ:

Такъв страхотен шахматен ход трябва да предизвиква завист дори у най-големия му съперник в момента, Гари Каспаров. А влезе ли веднъж в парламента, тогава е логично опитът на Путин да бъде използван на най-подходящото място: било реалистично, но все още рано да се мисли, че можел да оглави следващото правителство – заяви той. Но няма никакво съмнение, че изборният сценарий е вече готов: Путин ще бъде избран в Думата и ще стане министър-председател. Кой ще бъде тогава президент, няма да има значение. Путин демонстрира качествата си на този пост още по времето на Елцин. Така че на Изток нищо ново от март идната година нататък.

Речта на германския президент Кьолер по актуални аспекти на глобализацията обаче е главната коментарна тема в днешния печат. Ето първо гледната точка на БЕРЛИНЕР ЦАЙТУНГ:

След Меркел, Кьолер е вторият консерватор на върха на държавната пирамида, който възприема все по-социалдемократичен подход към нещата. Става дума за справедливото въздействие на ефекта от глобализацията и за борба против неговата грозна страна – безогледността на по-силния. Германският президент пледира за по-добър контрол върху финансовите пазари, за справедливи условия за труд и еднакъв достъп до образованието за всички обществени прослойки.

ЛАНДСХУТЕР ЦАЙТУНГ отбелязва:

Всяка партия може спокойно да се подпише под казаното от Кьолер по въпроса за социалната държава, също както и под критиката му по отношение на задълбочаващата се пропаст между хората с различни доходи. Но що се отнася до начините, по които може да се затвори тази ножица, там мненията стават вече коренно противоположни. Интересното е, че ставаме свидетели на разменени позиции в Берлин: консерваторите са онези, които се изживяват като пазители на Агенда 2010 на Шрьодер, защото след пет кризисни години икономическият подем стана възможен благодарение и на нея.

ХАНДЕЛСБЛАТ коментира:

В последна сметка речта на държавния глава няма да остави дълбоко впечатление сред обществото. След две години на власт, накрая и неконвенционалният аутсайдер Кьолер се поддаде на приспивателния политически стил на управляващата голяма коалиция; и той се оказа заразен от пропагандата в стил “всичко-ще-се-оправи”. Една впечатляваща реч изисква заемането на позиция, противоречаща на обществения мейнстрийм. Това се удаде на Кьолер само във външнополитическата част на изказването му. А във вътрешната политика, вместо балсам за душата бе необходимо по-скоро остро предупреждение, а именно че Германия изобщо не е готова за глобализираното бъдеще.

И накрая мнението на МИТЕЛБАЙРИШЕ ЦАЙТУНГ:

С трезвия си анализ, Кьолер, който сам произлиза от скромно семейство, не ни казва нищо ново или изненадващо. Това, което го тревожи, е явно неспособността на голямата коалиция да направлява обществено-политическикте процеси на фона на глобализацията. Под въздействието на глобализацията, социалното пазарно стопанство на Германия може да мутира в чисто капиталистическо. Все още не е доказано, че националната политика може успешно да противодейства на агресивните правила на световните пазари. В известен смисъл речта на Кьолер бе заявка за вторви мандат на извънредно популярния държавен глава.