1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Две основни теми занимават коментаторите в тазсутрешните вестници. Едната от тях е вътрешнополитческа и тя е за бъдещето на пенсиите в Германия, а другата е външнополитическа - за посещението на Герхард Шрьодер в Китай. Във връзка с раздаваните с широка ръка поръчки и договори от канцлера берлинският вестникт Ди Велт пише:

"Германско оръжие за червените мандарини? С удоволствие, ами ембаргото на ЕС само ни коства работни места. Германска плутониева технология за Поднебесната империя? Защо пък не - и без друго анти атомният консенсус на управляващата коалиция е само вътрешнополитически фолклор. Обединение на Китай с Тайван под флага на Червения дракон? Ами хайде! Откак в резултат на маневрите на червените велможи в Пекин демократичен Тайван изхвръкна от ООН и без друго е премахната всяка граница на срама. Сигналите, които изпраща разпродажната обиколка на Шрьодер в Китай, са недвусмислени - у дома можете да ме тормозите с бюджетни кризи и социални жалби, ама като се измъкна, премахвам всяка морална или политическа бариера пред износа. Съответно шашардисано реагира и обкръжението му от Европейската комисия в Брюксел до зелените му партньори в управляващата коалиция, въобще да не говорим за собствената му партия. От утре обаче у дома Шрьодер ще трябва отново да се захване с посредничество надребно. Тогава идва края на правенето на голям в Китай.

Това е мнението на популярни Ди Велт, а рядко цитирания в нашия преглед на печата Щраубингер Тагблат коментира:

Германската външна политика е насочена към предотвратяване на конфликтите, както си пролича в случая с Ирак. Защо Шрьодер тогава се подведе с политиката за един Китай косвено да окуражи към по-твърди действия спрямо Тайван дрънчащото саби пекинско ръководство? Дали той иска само да покаже признаци на разведряване с надеждата за милиардни сделки? Само че неговият натиск за премахване на оръжейното ембарго над Китай от страна на ЕС и продажбата на инсталацията за преработка на плутоний казват твърде много. Вместо това той би трябвало да призове Пекин към умереност.

Също и вестник Манхаймер Морген се спира на продажбата на инсталацията за производство на плутоний:

Първо канцлерът откри перспективата за вдигане на оръжейното ембарго, а после продаде фабриката за горивни елементи от Ханау и то като че ли това са неща разбиращи се от само себе си за чувствителните души на зелените. Важи обратното - всеки отива дотам, докъдето му позволи другия. Шрьодер може да си е мислел, че зелените са се укротили. Малко повече деликатност нямаше да му навреди. Така петото прескачане на канцлера до Китайската империя във всеки случай е пример на успешно насърчаване на промишлеността, на коалицията му обаче в по-голяма степен то навреди.

Такъв е тонът на анализите на коментаторите от обиколката на канцлера и придружаващата го икономическа делегация в Китай. Ето за илюстрация какво пише по въпроса за пенсийте Минденер тагеблат:

На времето Норберт Блюм с рекламна ефективност заяви: "Пенсията е сигурна!" Още тогава обаче това не беше вярно, макар че приемничката на Блюм Ула Шмид сега би се радвала много ако има само проблемите, които имаше той на времето. Сега политиците трябва да научат, че и с още толкова политика законите на аритметиката не се обезсилват. Не може да излезе на добър край уравнението с постоянно растящи пенсии за растящ брой пенсионери при стагниращ или дори намаляващ брой на плащащи пенсионни осигуровки. Вече се налага гледището, че и пенсионната система може да разпредели само толкова, колкото може да получи без да взриви договора между поколенията. Със сега приетите мерки известно време ще настъпи затишие, доколкото безработицата не нарасне на ново рекордно равнище. Само че дори в недалечна перспектива политиката не може да избегне още по-основна реформа. .