1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Коментаторите насочват вниманието си към плановете за реформи в германската армия, продължаващата дискусия относно носенето на забрадки от мюсюлманските жени, както и към намеренията на министъра на вътрешните работи Ото Шили да премести федералната криминална служба от Висбаден в Берлин. От външнополитическите теми днешните германски всекидневници обръщат внимание на изявленията на бившия финансов министър на САЩ Пол О.Нийл за войната в Ирак, както и на подкрепата, която среща съдебната жалба на европейската комисия срещу съвета на министрите пред европейския съд в Люксембург.

По първата тема във вестник "Остзее Цайтутг" от Росток четем:

С милиардни съкращения, закриване на военни обекти, както и с въжеиграчеството относно задължителната военна повинност, министърът на отбраната Петер Щрук поставя на голямо изпитание доверието на военнослужащите в политическото ръководство на страната. А въпросът от каква армия има нужда Германия в бъдеще, министърът служебно отминава. Сигурното в реформаторските планове е единствено несигурността. Толкова по-съмнителен е и успехът при така непопулярните закривания на казарми и то в година на избори.

Вестник "Нюрнбергер Нахрихтен" по същата тема:

Всъщност Щрук не прави нищо революционно. Той просто пръв прави изводи от основно променилите се заплахи след падането на желязната завеса. Още неговите предшественици Фолкер Рюе и Рудолф Шарпинг съкращаваха числеността на армията. Те обаче с неохота закриваха нерентабилни военни обекти и се отказваха от военни програми, принадлежащи на една стара епоха. Още един елемент в реформаторските планове заслужава уважение- Щрук си взема сбогом с остарялото понятие, че въоръжените сили на големите държави могат да изпълняват всякакви задачи. Посланието към Париж и Лондон гласи: Общата европейска отбранителна политика трябва още по-силно да обедини националните армии.

По същата тема "Щутгартер Нахрихтен" пише следното:

Мизерията е в канавата. Това, което липсва на Берлин, е една военна доктрина.Никой не иска поне веднаж да каже, къде са всъщност нашите интереси в сферата на сигурността, и то така че, концепциите за Бундесвера да не опират единствено до бюджетни категории.Ако този недостатък бъде включен в сметката, може да се каже че Щрук и неговия генералитет са намерили интелигентно решение. До следващата реформа- вече може би без задължителна военна повинност.

Предлагам Ви и критичната бележка на коментатора на вестник "Берлинер Курир":

Бундесверът ще се превърне в боева армия. Въпросът е: От какъв зор? Петер Щрук съзира врагове навсякъде. Ако преди в сила беше девизът- "ние защитаваме нашите държавни граници от нападащият ни враг", то днес лозунгът е сменен- Бундесверът трябва да бъде в състояние да действува навсякъде по света където изникне враг/ само че кой враг? Значи и в Кабул или кой знае къде. Искаме ли в действителност това? И имаме ли нужда от задължителна военна служба? Не, ние не желаем такова развитие и по тази причина нямаме нужда от задължителна военна служба. И още нещо: Аз не желая да видя синовете ми да умират в Хиндукуш.За кой дявол?

Ще приключим темата с извадка от "Шварцвелдер Боте" от Оберндорф, където четем:

Министърът на отбраната от все сърце иска да подготви армията за нови задачи. Прави му и чест, как се застъпва за задължителната военна повинност. Тя винаги е била гарант за демократично развитие в армията и мъничка част от защитата на родината. Жалко ще бъде, ако тя бъде пожертвана на олтаря на идеологическите окопни войни. Една професионална армия, която много бързо може да се превърне в наемна, би могла да ни струва много скъпо. Няма защита и сигурност за нулева тарифа.

Ще завършим прегледа на германските всекидневници с извадка от " Дайстер унд Везерцайтунг" относно дискусията около носенето на забрадки от мюсюлманските жени: Да бъдеш християнин, означава да бъдеш отворен за другите. Забраната за носене на забрадка демонстрира страха от евентуалната непредвидимост на чуждото. В смисъла на свободния дух и просветената модерност, би трябвало да бъдем в състояние да дадем и още нещо на децата си- избора да изживяват вярата и убежденията си свободно в обществото. Също и в училището.