1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Преглед на печата

Един нов закон, така нареченият Харц 4, вълнува духовете в Германия - както може да се заключи и по коментарните мнения. Ето първо какво пише кьолнският "Експрес":

Харц 4 се превръща все повече в ахилесова пета на червено-зелените реформисти в Берлин. В цялата страна се формира опозиция. С всеки изминат ден, в който засегнатите узнават на собствен гръб все повече подробности от новите разпоредби, расте недоволството и желанието за бунт. Какво да се прави? Да се пренебрегнат протестите или просто да се бие отбой? Нито едното, нито другото. Всяко правителство, без значение партийната му принадлежност, е длъжно да се грижи за оздравяването на боледуващите социални системи. Онова, което липсва е просто верният усет по отношение на необходимите промени. Докато хората имат чувството, че ги залъгват, роптаенето ще продължи да расте; едно опасно развитие, още повече, че някои сили от дясната и лямвата периферия се опитват да извлекат от това политически капитал.

"Франкфуртер рундшау" пише:

С Харц 4 социалният въпрос се завръща на политическата сцена и раздвоява обществото. Всички големи партии са изгубили връзката си с хората, особено с онези, които са най-засегнати от реформите. Харц предизвиква страх, особено в източна Германия, където мнозина са готови направо да отидат на барикадите. Избирателите бягат както от социалдемократите, така и от християндемократите. А онези, които смятат, че ПДС е твърде много обременена от социалистическата традиция, се обръщат към десни партии. За коя от тези партии ще гласуват им е безразлично, важното е да бъде дясна. Тази есен дясноекстремисткото движение може да придобие ново качество. Само това й липсваше на източна Германия.

"Аахенер цайтунг" се спира на нервната реакция на министъра на икономиката Волфганг Клемент:

Търпението на министър Клемент се изчерпа - което при него не е нещо ново. Щом хиляди хора излизат на улицата в източна Германия, за да протестират срещу реформите, засягащи помощите за безработните и други елементи на стопанските реформи, той трябва да ги остави да си протестират. Доколко е уместно тези прояви да се наричат "понеделнишките демонстрации" - както демонстрациите за права и свобода в края на съществуването на ГДР - това е друг въпрос. В ГДР се искаше смелост да се опълчиш срещу режима - което днес не е необходимо по адрес на Шрьодер и Клемент. Изобщо несравними неща. Само че Клемент няма право да говори за обида, да не говорим пък за "зеления" Бютикофер, който спомена дори думата позор. Точно това дразни още повече хората и ги изкарва на барикадите.

Още една реформа вълнува напоследък германската общественост - правописната реформа, която поляризира рязко своите привърженици и противници. В "Меркише алгемайне" четем:

Досега само вестник ФАЦ се придържаше към стария правопис, но ето че сега към него се завръщат списание "Шпигел" и вестниците от издателската група на Шпрингер. Противниците на реформата ще възхвалят това като смела стъпка, привържениците ще говорят за хаос и самоволие. Сигурно е във всеки случай, че реформата се провали. При това трябва да се мисли също за Швейцария и Австрия, за да не се раздалечат прекомерно правописните форми.